ЗАЩО ПРЕПИСВАМЕ?

Ако някой вчера е отварял блога ще забележи, че липсва една публикация. Беше хубаво есе за любовта. То все още си е. Можете да го прочетете тук.

Да вярно е – преписано е – едно към едно. Вината е моя. Не си направих труда да проверя това. Даже ми бяха казали, че са го чели някъде в интернет. И това ме провокира да напиша този пост.

Защо го правим ? Защо преписваме, копираме, „взимаме назаем”.

Бих приел да се вземе един готов материал и да се напише собствената гледна точка по този въпрос. Да се добави нещо, да се изрази несъгласие, но и да се публикува източника на оригиналният текст.

Всички го правим, никой не ни е научил. Не изпитваме никакви угризения като направим нещо подобно. Какво толкова, някакъв текст написан преди пет години. Видян и прочетен от 1000 човека. Та ние му правим реклама по този начин. Трябва да са ни благодарни за това.

Цялата ни ценностна система е подменена – важна за нас е оценката, важно е задачата да се направи. Нямат значение средствата, нямат значение последствията. Важно е да не се напрягаме много – ако някой го е направил преди нас, защо да се мъчим отново. Важно е да спестим време, повече свободно време, което след това се чудим как да пропилеем по най-безобразният начин.

Виновни са всички. Родители, показващи на децата си подобен начин на мислене. Виновни са учителите, затварящи си очите пред това. Виновни са затова, че не са научили учениците да мислят. Това, че имат една чанта с празни знания наблъскани в мозъка им не означава нищо. Те не са готови за това, което ще последва.

ТЕ НЯМА ДА СЕ СПРАВЯТ – заради нас. Така ни е по-лесно. Оформяме хора, свикнали да не мислят, да изпълняват и да не се замислят. Готови да извършат нередни неща , само и само на тях да им добре.

Прочетох в стената на една ученичка във Facebook следното нещо :

Бях родена интелигентна, но образованието ме съсипа

Всеки може да си направи изводите сам.

Подобни публикации: