Какво ли би си помислила пролетта, ако види как се посреща тя? На едни лицата са намусени, отегчени, а останалите са сложили маските на щастливи и недостижими… Поредната пародия… Скъпата ни Пролет обаче би била толерантна към учениците и би си рекла: “ Поне от Земеделската гимназия организират тържества в моя чест, за да се порадват нещастните детски сърчица… да се насладят на кръшни танци в безразборен, но повтарящ се ритъм… Поне тази гимназия се грижи за непълнолетните си отрочета, които умират да се раздават под звуците, леещи се като класиката на Бетовен или Чайковски, показвайки едни от най – завидните си качества и умения – да танцуваш на поп – фолк музика! (Искрено се извинявам за неуместното сравнение, но такъв е характерът на цялото „нещо“.) Всички сезони щяха да се трогнат от разтърсващия купон, на който повечето се опитват да станат част от „обществото“, където най – важно е да бъдеш мега – сладур, важното е да умееш да се поклащаш добре в ритъма. А за останалите, които отново не са впечатлени, а напротив, се оказват прави за пореден път ( нека се чувстват признати гадатели), че “ май отново не си струваше“. И все пак, поне имаше нещо, което беше сладко и хубаво - ШОКОЛАДЪТ – по – безобиден от необяснимата дандания. И за да не бъдат прекалено критични и да се опитат да намерят и нещо хубаво в тази вечер, сезоните биха споделили: “ И все пак някои бяха зарадвани, макар и по – малко от всички останали, порадваха се за секунди на любими парчета, заедно с учителския колектив. Но имаше и много награди, заслужени или не, те си остават награди. Честито на печелившите! Честито и на загубилите! До следващото незабравимо и неповторимо комерсиално честване по какъвто и да било повод!“ Доволни или не, сезоните отново ще продължат да се редуват и променят, за разлика от нас, които ще останем на същото завидно високо ниво, с емоции различни от първичните, с морал, за който всеки би ни завидял!
(Всяка прилика с реални събития е напълно случайна! Умишлено кавичките са спестени, тъй като прекомерната им употреба би повредила зрението!)
Мирослава Илиева – 11 а клас
i az s1m na tova mnenie… Дън дън дъъън дън дън дъдъъъън дън дън дъъъън дън дън :Д:Д:Д
Думата е Провал . Решението е яко рок, метъл и пънк .
За водещите съм съгласна напълно,че се забавляваха, както и за всички, които участвахме в организирането. Независимо от музиката, когато човек си намери приятна компания, може да си направи и готин купон
Abe kakfo mojem da napravim nie 4e v na6eto u4ili6te e p1lno s 4alga kupnodjii koito se pravqt na golqmata rabuta kato im smenat muzikata :D:d
Според мен се получи нещо като несполучлива контрареволюция. Не можеш да промениш вкусове и навици на хората с едно щтракване на пръстите. Вкусове градени в продължение на поне 10 години. Можеш да се опитваш, нищо лошо в това, но не си струва да се ядосваме заради това, че не се получава. Макар, че не се знае, може би сте помогнали на някой да разбере, че има и различен вид музика. Положителното, е че имаше достатъчно възможности да се забавлявате и вие. А водещите на тържеството бяха най-голямите веселяци на тържеството. Харесаха ми. Раздадоха се напълно. Използваха момента максимално пълноценно.
I vse pak, Mira, ne vsi4ki imaha 6okolad4e da se poradvat na ve4erta A na drugi ne im i trqbva6e, za6toto sladkata muzika be6e kato 6okolad za u6ite