Децата на Европа-еднакви и различни

Днес 29 март 2010 г. – Имаме гости от 5 държави – ученици  се срещат в България, опознават се, стават близки едни на други, променят представи и вкоренените предрасъдъци и разбират колко си приличат . Прочетете есето и вижте какво мисли една ученичка за всичко това.

Раждаме се на този свят, без да избираме родители, семейна среда, без да избираме страната, в която ще отраснем. Животът е едно колело, знаем къде сме днес, но не знаем къде ще бъдем утре.

Но независимо къде живеем, ние, тийнейджърите на Европа, си приличаме, защото сме на една и съща възраст, защото имаме еднакви стремежи, мечти и занимания и най-вече, защото сме ДЕЦА, макар и често да се стремим да изглеждаме по- възрастни.
Всеки един от нас носи своето име- Иван, Пол, Жан; имаме различна визия-очи, коса, ръст, но всички ние смело се усмихваме, защото вярваме , че животът е пред нас и ще успеем!

Мечтите са безплатни и ние, тийнейджърите, сме абонирани за тях. И колкото и да ми се иска да Ви кажа, че мечтите ни се различават,както се различават културите на нашите страни, вярвам, че независимо дали живеем в Париж, или София, си мечтаем за любов, пари и слава……

Защото ние се различаваме не по държавата, в която живеем, а по ценностите, които имаме, и както има добри хора във Франция, така ги има и в Чехия, и в България.
Приличаме си и по това, че всички ние приемаме своите дребни проблеми за световни несгоди и бързо ни обладава „мировата скръб”.

Проблеми с родители, приятели, любов, не винаги има сполука, но ние не мислим, първо действаме, както чувстваме, а после страдаме с цялото си сърце така, както може да страда само един истински тийнейджър…… Защото сме деца и бързаме от всичко да опитаме, страдайки, посягаме към цигари, наркотици, алкохол, стремим се да подражаваме на възрастните или на любим наш изпълнител, но си оставаме деца, жадни за внимание и разбиране, за толерантност и съпричастност, независимо в коя държава сме.

Говорим различни езици, учим по различни програми, но всички ние сме обладани от компютърната мания. С часове прекарваме пред компютъра, общуваме с приятели от цял свят, обменяме информация и споделяме проблеми или се опитваме да избягаме от вече създал се проблем, сякаш сме едно голямо семейство.

И сме такова –едно сплотено, бих казала, световно семейство, с послушни или не толкова послушни синове и дъщери.

Ние, децата, сме бъдещето на Европа! И дали ще бъдем миротворци, или бъдещи воини , зависи само от вас – възрастните, на които ние се опитваме да подражаваме, защото сме вашето отражение.

Животът е едно колело, знаем какви сме днес- тийнейджърите на Европа, но не знаем какви ще бъдем утре, ние, порасналите деца на бъдеща Европа .

Десислава Тимова
Х а клас
2008 г.

Подобни публикации: