„Едно е да говориш много друго е да кажеш нещо.” – Софокъл
Тази мъдра мисъл на Софокъл откриваме и в изречението на Кирил Философ: „Голям ум в малка реч.”
Човек контактува чрез езика – средство за общуване, което го отличава от другите живи същества на Земята.Всеизвестна е максимата : „Ако не можеше да говори, човекът нямаше да е човек.”
А какво всъщност представлява общуването? То умение ли е? Жизнено важно ли е за хората? Или е без значение – спонтанно и импулсивно? Това са все въпроси, чиито отговор човек търси по пътя на живота си.Търсил е в миналото, търси в настоящето и ще продължи да търси в бъдещето.
Не случайно областта, в която са насочени моите интереси, е именно комуникацията. Връщайки се назад в годините и обръщайки поглед към далечното минало, оставам очарована, разбирайки колко интересна е историята на общуването. Защо? Защото човекът според Аристотел е „социално животно”. Хилядолетната човешка история е доказала, че човек има нужда да общува в рамките на формална и неформална организация.
Хората са общували от незапомнени времена по различни кой от кой по интересни начини чрез вербални и не вербални средства за комуникация. Вербалният език е човешкият език – звуков и графичен. Този, които отличава човека от останалите живи същества на Земята. Невербалният език е несловесен, неизказан с думи.Той си служи с жестове, мимики ,символи изображения.
Езикът на жестовете, макар да датира от най – дълбока древност, не изпълнява второстепенна функция сега ,в настоящето, и няма да изпълнява такава и за напред в бъдещето. Но колкото и висока да е степента на развитие нищо не може да замени човешката реч. Съществувала е преди нас, ще продължи да съществува и след нас.
Онова, което ме привлича най – силно в областта на комуникациите, е целта на общуването. А именно не само човек да „сипе” поток от думи, а да влага известен смисъл в тях. Смятам, че отстояването на личното мнение и позициите са от особено важно значение за общуването.Но имаме ли куража да го направим?
И в състояние ли сме да приемем чуждото мнение?
Според мен въпрос на умение е да се преборим с предразсъдъците, които властват във времето, в което живеем, и да си дадем сметка, че общуването е изкуство, което изисква от човек умението не просто да се изказва, а и да изслушва и разбира човека до себе си. Защото общуването включва говорене, слушане и разбиране.
От факта, че Бог ни е дал две уши и само една уста ирландците са направили извода, че трябва да слушаме два пъти повече, отколкото да говорим. Да слушаш внимателно, така че да чуеш не само думите, но и посланието, което стои зад тях, е белег на уважение и израз на любов.
Белег, че наистина държиш на този човек и на мнението му. Истинското слушане означава: всичко, което казваш, ме интересува, дори да не съм съгласен с теб, защото ти си важна личност за мен. Отвореното ухо е отворено сърце.
Лично за мен общуването е и начин да изразя емоциите си. Общувайки с хората, аз се чувствам част от цялото на света. Част от неговото настояще и бъдеще. За мен то е начин да съм в хармония със заобикалящата ни действителност. Кара ме да се чувствам пълноценна и потребна.
От всичко казано до тук, мисля, че успях да Ви убедя колко важно е било, е и ще бъде умението да общуваме по между си. Определено то изисква от всеки много усилия да преодолее себе си. Изисква да преодолеем егоизма си, своите желания, а понякога дори и да променим погледа си върху нещата от живота.
Но въпреки тези усилия истината е, че бъдещето е в комуникацията, в общуването между хората, в способността им да предадат своите мисли, чувства и желания на околните, така че да ги накарат да се почувстват разбрани.
И именно поради тази причина много бих искала в бъдеще да намеря своята реализация в тази област, защото умението да общуваме по между си е средство да опознаем околните и себе си. Точно заради това искам това да бъде моята сфера за професионално израстване. Защото, каквото и да кажем за комуникацията в миналото, настоящето и бъдещето, винаги ще стигнем до извода, че животът ни би бил немислим без тази особена самостоятелна форма на човешка активност – общуването.
Тя ни прави различни!
Ангела Пранарова -12 б клас -2007 година
Много добро