Както обикновенно, заварих господин Иванов, натоварен с безброй задължения и нито минутка свободно време. Помолих го да ми направи услуга, като ми помогне да се справя с възложената ми задача, защото иначе лошо ми се пише. А той, известен със своята услужливост, веднага ми отдели малко от ценното си време, за да направим това интервю.
Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Харалампи Иванов и съм роден през 1973 г. в Сандански. Родителите ми са медицински работници , а аз съм единственото им дете.Имах щастливо детство,за което съм благодарен на всички ,които са се грижили тогава за мен.
Къде сте завършили средното и висшето си образование?
Първата ми учителка бе твоята майка , скъпи ми Красимире . Тя запали в мен пламъка на любовта към науката и просветата.Като ученик съм се образовал в Сандански, Бенгази ( Либия ) , София. . Висшето си образование получих в Алма Матер-специалност история , със специализация етнология. По принцип съм с космополитични разбирания, за което е спомогнал фактът , че съм се запознал с различни култури , цивилизации, мирогледи и гледни точки по време на своето образование.
Какъв бяхте като ученик ?
Винаги съм завършвал с отличен , бях отряден председател на класа . Бях живо , енергично , лъчезарно момче –качества, които по думите на майка ми, съм загубил по-късно в своето развитие.За съжаление понякога човек като възрастен е противоположност на това , което е бил като дете. Но животът е такъв , какъвто е , а не такъв, какъвто ние бихме желаели да бъде .В крайна сметка човек не трябва да се вайка , а да се бори с трудностите-проблемът не е да паднеш в калта , а да нямаш сили да се изправиш.
Какво Ви подтикна да станете преподавател ?
Неволята –просто нямаше друга работа за моето образование .Все пак преподавателската работа ми носи удоволствие заради контакта с младите хора .За мен училището е една школа , в която човек се учи да общува с хора, да се справя с трудни деца и всичко това му показва правилния път за развитие в живота.
Има ли промяна във всеки следващ випуск и каква е тя ?
По- добрите паралелки стават по-малко добри, а по –лошите –по –малко лоши.Проблемът на съвременното поколение е липсата на ценностна система .Тя бе пречупена след 10 ноември 1989г. А ценностната система на човек е като кристална ваза –веднъж като се счупи – после и да я лепим няма да има първоначалния оригинален блясък.
Нека наклоним разговора в малко по- приятна тема от училището .Всички добре знаем , че една от големите Ви страсти и любимо хоби е спортът. Какво правите в свободното си време?
Обичам да играя една проста игра за умни хора-футболът, да тичам , слушайки музика ,да плувам .Мечтата ми е да се науча да карам ски и играя тенис на корт. Обичам да се разхождам навън с приятели –това ме зарежда с положителна енергия и ми дава сили да се справям с трудностите.
Мисля , че на повечето ученици е известно , че Вие сте член на комисията за униформите .Бихте ли ни разказали нещо за самия проект?
Въвеждането на униформи има своите привърженици и противници. Лично за мен нещата са 50 на 50. Министерството ни отпусна 35 000 лева и това ни даде шанс да опитаме с тяхното въвеждане.Само времето ще покаже дали идеята е добра.Ако се утвърди за учениците , аз смятам , че такава трябва да бъде въведена и за учителите.Носенето на униформа аз разглеждам като доброволен отказ от всекидневните дрехи ,заради институцията , нейният имидж и авторитетът на училището .По дрехите ще ни посрещат в обществото , а по образователните ни резултати , ще ни изпращат.
И сега нека завършим това интервю като ни разкажете случка , която е оставила мили спомени у вас ?
Беше в самото начало на преподавателската ми кариера – в І ОУ „СВ.Климент Охридски „ –Сандански Последният ми час с ученици , при които замествах , а и трябваше да влизам в казарма.Едно момиченце се разплака силно за това , че се разделяме .Развълнувах се , но се овладях .След часа ,насаме, и аз се разплаках. Бях разбрал ,че съм значим за децата!
Интервю – Красимир Митрев -11б клас -2009 год.
Много точен човек . Евала му правя.