Когато бях първи клас, много често си задавах въпроса: „ Какво ще стане, ако водата на Земята свърши, как ще живеем ние тогава, къде ще отидат всички риби?” Спомням си добре този ден – беше слънчев вторник и баба ни беше на гости. Идваше един път в седмицата, защото от многото работа в градината не и оставаше време.С нея много обичахме да ходим до близкия парк.
Имахме си наше любимо място.Сядахме под едно старо маслиново дърво, простряло тънките си клони над обширна и зелена поляна.Там говорехме с часове. В този ден реших да и задам въпроса, който ме тормозеше от доста време.
- Бабо, какво ще стане, ако водата на Земята свърши? – попитах аз.
Баба ме погледна с онзи грижлив и мъдър поглед, какъвто имат по – възрастните жени.
- Нека ти разкажа една история – рече тя.
Аз се облегнах удобно на нея, любопитна да чуя думи и.
- Имало едно време една Земя. Тя била пуста и празна. Безкрайната и шир се простирала, докъдето ти око види, но мека зелена постеля не обвивала твърдата и повърхност, пищни дръвчета не красяли необятното и тяло, буйни океани и морета, пенливи реки и поточета не играели по нея. Тя била сама. Било топло и задушно.
Тогава от небето заваляли обилни дъждове и разхладили Земята. Никой не знае колко време валяли те. Може би години наред. Там, където земята била по-вдлъбната, се напълнила с вода. Образували се множество водни басейни. Някои от тях били по -големи и величествено мятали водите си в бурни вълнения. Други били по – малки, но с багрите си те оцветявали земята, като я освежили и утолили жаждата и. Но водата не се разпростряла равномерно във всички посоки на земята.
Някъде имало повече, а на други места била изключително малко. С новите сили, дарени на земята от водата, тя протегнала напред своите ръце и създала дърветата, растителността и цялата жива природа. А там, където гънките и се извили нагоре, се издигнали могъщи планини.
Сега тя вече не била сама. Но нямало някой, който да кръстосва земята ден и нощ, който да носи в себе си едновременно и мъдрост, и красота. Нямало кой да се грижи за нея и за обширните и водни басейни, да ги обича както негови създатели и да ги пази от беди. Тогава възникнал човекът. Той се зародил с помощта на могъщата водна магия и с появата си до днес не спира да пие от непрестанния и извор.
Баба млъкна за миг.
- Ами какво станало после … с хората? – попитах нетърпеливо аз.
- Спокойно, сега ще ти разкажа. И така, Земята искала да има някой , който да се грижи за нея, той да бъде дарен с правата за най-мъдро и ловко същество, което светът някога е виждал.
Тя позволила на човека да разгадава и проучва всяко кътче от нейната повърхност. Но не помислила, че когато един ден той покори въздуха и знае повече от водата, ще опропасти даденото му доверие и ще я предаде. Постепенно човекът се научил как да използва силата си , Земята го облагодетявала с плодородие, а водната стихия му служела вярно.
Той свикнал да и се моли и да и бъде благодарен. Но жаждата му за знания, с която бил дарен, била по – силна от всичко. Той не се спрял пред нищо, докато не разузнал почти всички кътчета и тайни за света и за живота. За да бъде по – бърз от вятъра, изобретил автомобила, за да достига до всички части на земята, направил самолети и кораби. Парите се превърнали във водещ стимул в света и всеки се борел единствено кой да има повече. Това го възгордяло.
Помислил, че щом може да кръстосва моретата и да лети по въздуха, е по-велик от всичко. И не се сещал вече да се моли на Земята. Спрял да уважава водата и нейната стихия. Спрял или забравил, важното е, че от този момент алчността и борбата за власт заслепили човека и той оглупял. Дарила му бе тя живот, чистота и красота, а в един момент сякаш това не го интересувало. Човекът не се интересува и сега, защото вода има в изобилие , но има далечни страни , където тя е по – ценна от въздуха, от парите дори.
Там хората се борят с всички сили за последната капка вода – зърнеш ли жадния им поглед, пипнеш ли напуканите им ръце, едва тогава ще разбереш. Но човекът опетнил бистрите и води с калните и вредни отпадъци и химикали на предприятията, които съградил. Тя му се обидила , на места отнела от него могъщото си царство: реки и поточета, които утолявали жаждата му пресъхнали, оставила водите и да текат мръсни, като се надявала един ден човекът да се сети да ги почисти. Но той така и не го направил, без да се замисли, че по този начин вреди и на себе си.
Тази история се стовари върху мен като камък, паднал върху сърцето ми. Ужасно много ме натъжи.
- Значи, бабо, искаш да кажеш, че водата наистина намалява. Но какво ще стане, ако изчезне съвсем? Не отговори на въпроса ми.
- Миличка, докато я има, водата дава живот, но свърши ли водата, няма неин заместител.
– Но защо е толкова несправедливо! Трябва да ни се отнеме цялата вода, щом не знаем как да я ценим и да се даде на тези, които ще го направят.
– Природата е мъдра и добра, тя лесно прощава и не съди хората толкова строго, защото знае , че въпреки всичкото знание, с което ни е надарил Бог и което сме успели да получим, ние всъщност сме глупави и наивни. Един ден ще разберем, но дано не бъде твърде късно.
След този потресаващ разговор нямаше какво повече да попитам.
На другия ден, когато баба си тръгваше , аз я изпратих до автогарата. После тръгнах пеша нагоре по павирания път, за да се прибера у дома. Той криволичи измежду къщите, докато накрая слиза надолу по протежението на малка река. Едно момиче, далеч по-голямо от мен, вървеше с бързи крачки, извади нещо от джоба си и го хвърли надолу към реката.
Спомних си бабините думи. Възмутих се как може да има такива хора, които съвсем съзнателно погубват водите, а по този начин и живота на хората. Затова тръгнах с всичка сила към реката и взех боклука, който момичето изхвърли.
Но макар по-чиста с една опаковка от сок, тя оставаше мръсна и кална. Аз бях само в първи клас, бях сама, колкото и да исках нямаше как да променя света. Сега години по-късно мисля, че трябва всички хора да се обединим, да си отворим очите, да съхраним водата на земята, защото ние черпим живот от непрестанния и извор.
Трябва да откликнем на зова и за помощ, който ни отправя от дълги години, трябва помогнем и на онези, що нямат възможността да пият от извора и, за да има вода за всички и завинаги!
Мирела Милева
8 б клас
Много ми хареса!
Браво на Мирелка!! :*:*:*:*:*:*:*:*