Зарито дълбоко в душата
Доброто в нашата гръд-
Расте като зрънце в земята
И търси към слънцето път!
А слънцето обич му дава
И гали го с топли ръце,
Доброто снага извисява
И грейва с красиво лице.
В Земя на доброто живеем,
Но никой не знае това!
Защо ли от обич не греем,
А тънем сами в нищета?
Голяма,зелена,богата
И радва хора безброй.
Тя за нас е майчица свята,
Тя за нас е златен порой.
И нека сега да я пазим,
Да свети тя в красота,
Тревите и ний да не газим-
Вечно да ухае на цветя!
Вероника Бузова 11 е клас – 2006 г.