Бихте ли се представили на читателите ни?
Казвам се Харалампи Иванов. Като ученик съм учил в Сандански, Бенгази( Либия), София. Завършил съм “СУ Климент Охридски “– София,специалност история със специализация етнология. В момента съм преподавател в Земеделската гимназия, Сандански по история, философия, традиционни български занаяти, свят и личност.
Каква беше атмосферата в училище , когато Вие бяхте в 11 клас ?
Бяхме много дисциплинирани. Спомням си, че когато учителят кажеше номерата на изпитваните след това се чуваше въздишки на облекчения . Днес тази тишина и терзания липсват.
Можете ли да ни разкажете някоя интересна и запомнена от Вас случка от онези години?
В час по тогавашната философия.Опитах се с аргументи да убедя учителя си, че идеите на Ленин и комунистите не са правилни, защото не дават свобода на личността.Учителят не ги прие и дори ме изгони от час. След това попитал учениците ми какво работят моите родители и когато разбрал ,че са медицински лица заключил ,че говоря тези неща , тъй като съм фашистки елемент.Въпреки това и до днес сме големи приятели с този учител .Дори забелязвам ,че съм такъв с тези,които са били най-строги с мен.Ние уважавахме своите учители.
А за сегашните ученици можете ли да кажете,че по-скоро са изоставили учението? Защо?
Днешните ученици са отражение на обществото, в което живеем.Учениците нямат тази мотивация, защото и самото образование девалвира.Едно време завършването на висше образование например даваше сигурна работа.Затова аз не ги коря учениците.Дори в последно време забелязвам известни проблясъци, което ми дава надежда за младите.
Как Ви въздейства работата с тях ?
Носи ми удоволствие, защото са естествени, емоционални и чисти.
Има ли Ваш ученик, завършил или не, Които да Ви е направил особено голямо впечатление?
Мога са и затова няма да посочвам имена.Ще кажа само,че слабите паралелки стават по-малко лоши , а силните по- малко добри.Последните преди време бяха възпитани и силно мотивирани.Днес е останало по- скоро възпитанието и мъничко мотивация.
Понякога получавали ли сте обяснение в любов от своя ученичка?
Интересен въпрос. Все пак мисля, че не е коректно да се коментирам подобна тема.Все пак ще кажа,че подобна любов не приемам много в училище, защото тя противоречи на нормите в институцията.След като ученичката завърши това вече би било нещо нормално.И все пак любовта не признава граници и норми.
Смятате ли ,че трябва да има равенство между учители и ученици.
Ако няма равенство няма да има диалог,а аз винаги се стремя към него.Затова и не държа учениците никога прави – сякаш аз съм царят, а те мои подчинени. Авторитетът се изгражда като покажеш поведение , а не сляпо прекланяне пред една личност.Това звучи революционно за някои.
А приемате ли своите ученици за равни?
В човешки план – да , но в професионален трябва да се постараят, за да достигнат това ниво.
Кой е най- големият Ви страх?
Болестите и старостта. Водя динамичен живот и като си представя, че след време няма да мога да го правя се ужасявам.Някой ще каже ,че тогава ще имам други ценности.Поне засега не искам да ги променям.
А за какво мечтаете най-много?
Да бъда щастлив и да водя пълноценен живот – и хората да имат същото.Да се радвам на успехите на малкия ми син, да се науча да карам ски и играя тенис.Да бъдат здрави хората.Да има положителна атмосфера около мен.Аз искам дребните неща в живота.
Ако можехте да промените нещо около себе си, какво ще е то?
Животът е такъв, какъвто е – приемам го за даденост.Ако има нещо, което не ми харесва го приемам за предизвикателство, което трябва да преодолея.
И накрая какво ще кажете на идното поколение?
Станах в пет часа, за да отговора на въпросите. Искам и те да са толкова отговорни.
Интервю Милена Миланова – 11 б клас