Отшелници сме всички ние
на този свят!
Отшелници, забравили какво е
истинската свобода!
Неблагодарници! Но що за хора сме,
какъв е този свят?
Милиони са за нас умрели,
а жертвата им е погребана със тях!
Лежат телата им прогнили в студената земя
и скитат се душите им унили,
защото нямат тежест вече
подвизите им и славните им времена.
Но как успяхме ний за миг,
и просто ей така,
да заличим за няколко години
петвековната борба за свобода!
И вместо с горди стъпки ний
да стъпваме по родната земя,
сами поробваме отново
отшелническата душа.
Сами си слагаме окови
и заминаваме на път,
а нашата България,
оставаме на чужди хора да рушат.
И те рушат с усмивка нашата история
и паметта на нашите деди,
и в никой няма капчица агония
и никой няма чувството, че част от него
се руши.
Неблагодарници! Отново ще повторя-
вдигнете гордо тез предателски очи.
О, вижте таз земя прекрасна,
и за Бога, спомнете си вий нашите деди!
Забравихте ли Ботева и Левски,
забравихте ли славните им дни?
Не чувате ли Вазовите песни,
не виждате ли как под вас дори земята
с глас подземен Ви крещи?
А вий юнаци ни простете,
защото ние виновни сме пред вас.
И ако щете ни мразете,
заслужили сме го със слабия си нрав
Не сме достойни да вървим
по стъпките Ви величави,
земята е пропита с ваша кръв,
във въздуха се чува трясък от кинжали.
Това е вашата родина
белязана от вашия живот,
и който сляп е да го види
ще прогледне щом усети, че е станал роб!
Вергиния Андонова -12а клас -2007 г.
Не ми харесва .Има смисъл, но римите не са се получили.