Подвеждащ въпрос, наистина. Променил ли се е?… Но трябва да отбележа, че има една важна грешка – Бай Ганьо е един! Макар и измислен от Алеко Константино и модел за подражание на много българи, той е единствен и неповторим. Той не може да се копира точно. Затова отговорът ми е „не”, Бай Ганьо не се е променил и днес.
Последователите му, обаче… те може би са. Макар че бих могла да спомена, че те са се култивирали до крайна степен. Заличили някои и добавили други качества, те са изградили идеалния образ на запъналия се в своята „нечистотия” съвременен българин.
Този, затворен за всичко и всички, българин, който се страхува да се разкрие пред новото и цветно настояще. Този българин, готов да се мъчи вечно с примитивните си притежания, отколкото да се наслади на чуждите иновации.
Този българин мога да нарека байганьовец! Истински!
И кое е най-лошото? Бай Ганьо всъщност не съществува. Измислен да забавлява българския читател, той всъщност олицетворява всеки един наш съотечественик – повече или по-малко.
Превърнал се е в етикет на българския гражданин. Нима всеки един от осеммилионте на, или извън територията на България не познава Бай Ганьо? Не е чувал за подвизите му? Нима най-остроумните, смешни и разказвани вицове не описват точно Бай Ганьо?
И нека спомена за най-копираното му качество, начин на поведение, или каквото и да е определението за това. Деветдесет и девет, че и повече процента от нас постоянно гледат другите, едва ли не вампирска настървеност, за да видят евентуалният им упадък, провал, недостатък и всичко лошо, което бих могла да се сетя, за да им се подиграват, да ги осмиват и критикуват
За сравнение веднага мога да спомена 14-годишните хлапачки и техните еднакви на ъкъл и поведение, баби, седящи в някое кафене или на пейката пред блока и неможещи да затворят огромните си усти, в желанието си да оплуят всички, които видят или въобще за които се сетят.
Именно тези почти сто процента от нас постоянно правят това, но не дай Боже някой да им направи и най-малък намек, ако щете, за тяхното нехайство и са готови да вдигнат гражданска война. А не сме ли и аз, и вие така? Повече или по-малко. Има ли смисъл да се изкарвам по-бяла от останалите? Не сме ли, всъщност, всички едни лицемерни байганьовци?
Това е моето мнение. И след като изказах мислите и разсъжденията си, спокойно бих могла да спомена, че нито Бай Ганьо, нито байганьовците са се променили. Няма и да се променят. Това е заложено в природата им. Като нуждата от въздух, от вода…
Милена Миланова 11 б клас