Отново дойде. Бялата, изпълнена с мистичен копнеж зима. Върховете на дърветата белеят от девствения сняг. Тишината е силно осезаема. Хладна, самотна, с мирис на надежда.
Надежда, че снегът ще изтрие болката, страха. Болката, изпълнила сърцето ти и настанила се на мястото на любимия човек. А страхът – огромният, жесток страх от това да останеш сам.А не бива да е така. Зимата е сезонът на любовта. Сезонът, в който се ражда страстта, готова да се разрази с пълна мощ.
Гледам снега и си мисля за толкова много неща. Изпълвам се с толкова много мечти. В такъв момент, когато ти се струва, че си единствен на света, забравяш, че не всичко е наред.
Струва ти се,че само с едно махване на ръката можеш да изтриеш всичката болка по света, че можеш да изтриеш мъката в очите на хората. Всичко ти се струва някак божествено красиво… някак призрачно живо.
Чувстваш се лек като снежинките, падащи върху клепките ти. В такъв момент излез навън. Виж как за кратко време белият сняг посивява от падащия здрач. И тогава, точно тогава, когато лекият полъх на ледено студения вятър разрошва косите ти, си спомни за всички хубави моменти, прекарани с любимите хора – с приятелите, семейството.
В този момент ще разбереш, че винаги, каквото и да става, ти ще си добре. Никога няма да останеш сам. Защото ти имаш тях!! Незаменимите – приятелите!!!
Те знаят всичко за теб и въпреки това те обичат. Те ще те подкрепят в тежките моменти. Те ще споделят приятните си мигове с теб.
Това е, което ти казва бялата зима. Това, приятелю, не трябва да забравяш никога. Нека то те крепи в дългите нощи, когато си далеч от дома.
Нека това стопля сънищата ти, когато ти се струва, че си останал сам. Ще видиш, че всичко ще е по-светло, по-сигурно. И тогава ще разбереш, че наистина всичко ще бъде наред – сега… и завинаги!!
Изготвил : Данте -11 клас