Наближава 24 май – ето нещо по този повод .
Дали винаги това, което ни изглежда лесно, е лесно?На този въпрос всеки би отговорил различно и с право, всеки си има мнение.При участието ми в деня на самоуправлението, смело мога да заявя, че да си учител хич не е толкова елементарно колкото изглежда, но българинът си е малко Тома-неверник докато не изпита нещо на плещите си той не вярва.
Мисля, че деня на самоуправлението ни дава представа как всъщност се чувстват учителите и ни кара да се замислим за своето държание. Да си учител не е лесно. Учителят не може да си позволи да е разсеян, да е уморен, да „не е в час“. Той трябва да умее да обясни материала и да провокира интерес към него. Трябва да има бързи реакции, силно развито периферийно зрение и контакт с учениците.
Учителят трябва да спечели доверието на своите ученици, но и да знае да поставя граници – какво и докъде може. Учителят освен, че трябва да е добър психолог, добър оратор, добър преподавател, трябва да е и артистичен.Ако се замислите ще откриете че между учителската професия и тази на актьора, имат много общи неща, те имат една и съща показност. Актьорът обаче научава своята роля и я повтаря.
При учителя не е така – всеки ден той влиза в нова роля, която предварително дори и да е заучил, няма гаранция, че тя ще бъде приета от учениците така, както той си я е представял. Не се знае каква изненада ще му поднесат те, защото учителят и учениците са непрекъснато в диалог.
Трябва да успеете да задържите вниманието на аудиторията,да знаете много (защото днешното поколение е много информирано),и да го разкажете увлекателно, трябва да внимавате не само за съдържанието, но и за стила и за правоговора. Всяка неволна езикова грешка се заплаща жестоко.
Ако нямате здраво чувство за хумор и завидно самообладание ще излизате разплакан по средата на часа.Всеки трябва да уважава своите учители защото те в голяма степен подпомагат за изграждането ни като личности.
Елена Димитрова -10 а клас -2009 г.