Ти си моят ангел, ти си моят демон, ти си този, който ме прави щастлива и ме кара да се чувствам така жива!
Без теб денят ми е сив, нощта е самотна, радостта е безвкусна, а любовта е отрова!
Когато те няма, сякаш няма част от мен, когато те няма не усещам своя ден!
Защо ме караш да тъгувам по красивите ти очи, които ме правят щастлива, а сега моите са пълни със сълзи!
Но аз знам, че пак при мен ще се завърнеш и ще ме прегърнеш, ще шепнеш тихо на ухото ми “Обичам те” и ще се взираш в устните ми, с желание да чуеш същото от тях!
Ти знаеш, че аз ще го изрека, защото това желае моето сърце, което малко, сгушено в гръдта ми, сякаш чувствам ще изскочи, при вида на твоето лице!
Щом усетя те до мен, ще изгрее слънце в моя ден, животът ми ще бъде приказка, а любовта истина!
Щастлива съм, че те срещнах, щастлива съм и че те имам, аз съм най-щастливата от всички на света!
Обичам те!
ученическо творчество – 2008 г.