Замисляли ли сте се какъв ще бъдете след 5 години ? А след 10 години ?
Ако съдя от себе си, и моите последни, 5 години, може да сте същите и да сте коренно различни. Промените са бавни и незабележими, ти си мислиш, че си същият. Когато те погледнат отстрани след време и ти кажат, че си се променил, чак тогава разбираш, че ти си друг човек, изживял своите 5 години.
Всички тези мисли ми идват в главата сега след като бях на едно събиране на 12е клас випуск 2005. Влечеше ме натам за да разбера какво е станало с тях за тези 5 изминали години. Бяха един от любимите ми класове. Бяха клас от симпатични деца, добродушни и мили. Случайността ми помогна да разбера къде ще се събират. Малко се притеснявах, че ще им се натрапя неканен, въпреки, че получих покана, накрая любопитството ми надделя.
Ресторант Капризният ШеФ , тиха и спокойна атмосфера, идеална за такива събирания. Една част бях виждал, други не, за мен си бяха същите, 5 години променят човешкото лице недостатъчно за да се объркаш, то си остава уникално завинаги. Сложна работа е да координираш времето на 26 човека, винаги се получава така – някой е на работа, някой в чужбина. Въпреки това основната група се беше постарала да присъства, след час се появиха и останалите.
Всеки е дошъл с някакви очаквания, разбирания, интерес, нещо го влече назад към онези години на ученическо блаженство. Веднага виждаш разликите, семейни двойки, млади майки, момичета със сериозни приятели. Промяната е дошла – всичко е в миналото, отговорности, задължения, трябва да се съобразяваш с човека до тебе, има самоконтрол и поставени граници.
Интересна смес от хора поставени в семейни рамки и такива все още притежаващи изцяло времето си и независещи от никого. Веднага започва взаимното разпитване, кой, къде и какво прави, научават се най- новите неща. Припомнят се случки от онези 4 незабравими години. Винаги помниш това, което искаш да помниш, установявам, че хубавите неща преобладават, лошите никой не иска да си ги припомня. Първоначалното притеснение изчезва и се показват истинските характери в момента.
От думи на думи разбираш някои неща, това което искаше да научиш, 5 години са огромен период. Част от тях са преминали през студентският живот, харесва им, съжаляват, че свършва, не им се иска. На други все още им се забавлява, късно са преодолели себе си, наваксват си. Трети са вече в руслото на семейният живот, открили са спокойствието, удобството и сигурността.
Открили са удоволствието от малките неща, ежедневието, от себеотдаването и грижите за любимите хора. Понякога им се иска да полудуват малко и да се върнат назад. Има ги и свободните електрони, все търсят нещо, но не са успели да го намерят. Има неща дали голямо отражение на сегашните им постъпки, все още не го разбират, но това постоянно избива на повърхността.
Едно е общото между тях – всички са пораснали, по-мъдри са от преди 5 години, изживели са и са научили много неща, малко са се отдалечили взаимно, всеки си свой собствен живот, свои пътеки по-които върви. Много нови хора са влезли в живота им, много са влизали и излизали. Още много им предстои да направят, открият, да се променят още доста пъти в различни посоки.
Усещат, че са навлезли в един свят, който е много различен от ученическият, онзи в който имаше само безгрижие, забавления и тук-там малко учене. Всички си спомнят много добре, пазят го в сърцето си и това е може би една спирачка, която ще им помогне да не взимат нещата прекалено насериозно. Добре е да се връщат понякога в онези времена когато всичко беше лесно и нещата винаги имаха решение. В трудните моменти това винаги ще им помага, защото ако се загуби детското, всичко губи смисъл.