Годината е такава, всички сме в криза, няма пари за нищо. И въпреки това нещо се случва , да случва се – в последният месец видях нещо над което не се бях замислял.
Месец на равносметка, на представяне, на концерти. Всички тези прояви ми показаха, че не всичко е загубено, че младото поколение търси, увлича се по разни неща и има начини да му бъде привлечено вниманието. Има я посоката и трябва да я следваме.
Беше ден на гръмотевици и порои. Небето се изля върху Сандански. Като че ли всичко искаше да попречи този концерт да се състои, техниката, микрофоните. Беше една симпатична вечер – Звънчетата се постараха, показаха какво са научили през годината. Изпратихме вече порасналите каки от Sway, днес видяхме техните достойни заместници. Вече се започнали да печелят награди и се чувстват добре на сцената.
Това беше последният концерт, поредният от многото… Винаги виждахме резултати, постижения, награди, масовост, ето значи е можело, нещо се прави и дава резултати.
В този месец на концерти видяхме, че в Сандански децата масово обичат да танцуват и пеят – Звънче, Sway, Хоуп , Жасмин, Феерия, клубове за народни танци. И не само това, видяхме, че и родителите са разбрали колко важно нещо са тези изяви и масово записват децата си в тези клубове. Това е пътя – единственият начин да се запали любов – малките деца са най-податливи и възприемчиви.
От тези деца ще изгреят бъдещите звезди и таланти. В тези клубове учат на дисциплина и правила и това не се възприема като наказание. Щом имаш мотивация, ти се трудиш и жертваш време и усилия, защото ти харесва да го правиш и знаеш, че това ще доведе до желаният резултат. Тези клубове заемат свободното време на децата и не ги оставят под влиянието на едни други страшни сили, намаляват това влияние.
Училищата отдавна са загубили тази битка за умовете на учениците. Трябва добре да помислят за това как тези клубове успяват. Формулата е проста – да се предложи нещо интересно и полезно, учителите трябва да се поучат от ръководителите на тези клубове – те раздават сърцата и не пестят усилия и време.
Бях писал, че това поколение е различно, както всички предишни, затова и методите и средствата трябва да са съобразени с това. Всякаква динамика, ИТ, музика влияе положително и привлича вниманието.
ТЕ имат пълна свобода да решават какво, как и къде. Те не се страхуват и опитват, пробват, грешат, но и печелят. Те са хора на идеите и действието. Те предават част от духа си на тези деца. Те ги разбират. Те си приличат.
Тези хора не работят за пари, те обичат това, което вършат и това им е достатъчно, но когато се налага намират нужните средства, спонсори, харчат собствени пари.
Така ако се даде на учителите пълната свобода сами да решават и да носят отговорността за резултатите може би нещо ще се промени. Работата по проекти за извънкласни дейности е път във вярната посока – тук се изпробва какво върви, интересно е и се котира, нещата се настройват и е възможно да се създават клубове за всякакви интереси.
Искам да благодаря на всички тези хора, които съзнателно или несъзнателно са на предната линия и водят люта битка за душите и сърцата на нашите деца. Дано успеят, защото те са новите будители и последната наша надежда нещата да се променят.