„Проглас към Евангелието” е една невероятна творба, пропита с огромна неприязъм към тези, които не вярват в Бог и неговите указания.
Създадена през VII век за неин автор се смята Константин-Кирил Философ. Той е византийски автор, който превежда много книги.Но в същото време се твърди, че творбата има друг създател и той е Константин Преславски.Въпреки, че нямаме доказателства, кой от двамата е, ние смеем да твърдим, че това е истинското слово на блажения наш учител Константин Философ, защото само той е съумял да преведе светото евангелие.
С думите си „…слепите ще прогледнат, глухите ще чуят писменото слово ще познаят Бога както подобава”, той иска да ни каже, че ако си сляп, ако не искаш да видиш и да чуеш, няма как да разбереш и научиш, как да живееш по-добре. Ще останеш неук, беден по душа, ще виждаш, но няма да знаеш какво, ще чуваш, но без да разбираш казаното. Но ако се вслушаш в думите на Бог ще застанеш от дясната му страна, което е истински дар.”
А които желаят на греховете мрака и тлението на този свят да пренебрегнат, и които искат да получат рая, и да избегнат изгарящия огън-вникнете сега с целия си разум!”, тоест трябва да изберем мъдростта, а не да се блазним от богатството, парите и властта, защото нищо не е вечно на този свят, но ти можеш да живееш в сърцата на хората вечно с постъпките си.”
Слушайте, цял славянски народе, слушайте словото, що от Бога дойде, Словото що кърми душите човешки, Слово що укрепва сърца и умове”, с тези думи авторът ни приканва да приемем Бог с цялата си същност, с цялата душа, любов, сърце.”
Та кой ли слух, тътнежа щом не чува на гръмотевица, от Бог ще се плаши?”, тоест щом не вярваш в Бог и не го почиташ, няма да почувстваш силата му и невероятната му мощ, няма да станеш част от невероятното му дело.
Същото се отнася и за думите „…ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват, как ще разберете това божие чудо?” ; „…устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа в человеците е мъртво нещо”, без книгите няма как да се развиваме, да обогатяваме знанията си, защото книгата е Прозорец към света, тя открива пред нас нови светове, други непознати земи и народи. Чрез нея ги опознаваме, тя е нашата връзка с тях.”
Желая думи пет да изрека, но всички, братя, да ги разберат, отколкото безброй слова неясни”, с тези думи той иска да ни покаже, че можем да постигнем много с малко усилия, ако сме умни и знаем как.Както се казва голям ум с малко думи да покажеш.
Когато Константин Философ ни завещава думите си „Както от семето що пада на нивята, така [посято е] в сърцата хорски, на тях пък трябва дъжд от букви божии, та плод божествен да покълне много”, всички тръпнат, досега не чували толкова тежки думи.
Всички благоговеят пред него, почитат и още помнят тези думи заветни отправени от блажения наш учител и пътеводец Константин-Кирил Философ. И днес ние го пазим в сърцата си, следваме стъпките му и четем написаното от него.
Илияна Пазванска X „в” клас 2008 г.