Какво е това чудо ? Има ли я въобще, или всеки си е център на вселената и се включва само когато му е изгодно. Можем ли да задържим копчето на ON и колко време? Къде се получава тя най-лесно ?
Няма да говоря за връзките между мъж и жена. Става въпрос за комуникацията между учител и ученик. Да много си приличат, има еднакви правила. Прочетох една книга – Хорхе Букай и книгата му за връзките. Ще се опитам да я интерпретирам от тази точка.
Винаги сме смятали, една връзка за някаква единство, допълване. Единият се осланя на другият, изцяло разчита на другият. Двете половинки се съединяват и се получава съвършеното цяло. Да ама не, човека твърди друго и съм склонен да му вярвам.
И така периода на влюбването. Идва учителя и се влюбва от пръв поглед в ученика – умен, добър, съобразителен, изпълняваш указанията. ДА ама влюбения гледа с розови очила и вижда само това, което му се иска да види. И ако нашият любим ученик е добър артист, може да си осигури за дълъг период комфорт. Важи и обратното – любимият учител – интересен, забавен, приятно излъчване, либерален.
Знаем, че влюбването свършва и почват трудностите – оказва се, че любимият ученик не е толкова идеален – идва без домашно, закъснява за час, изказва мнения, които не се харесват, не се представя както трябва в определени часове. Същото прави и любимият учител – започва да пише двойки, да изисква прекалено, да поучава и да се мръщи заради неясни причини и т.н.
Кризата на една връзка – вече никой не е идеален, изведнъж са разбрали, че недостатъците си ги притежава всеки. Всъщност, дразни ни това, което най-много мразим или не харесваме в себе си. И най-лошото , виновен е …. винаги има виновен и това е отсрещната страна. И така нашият герой е решил да се прави на строг, а хич го няма в строгостта, другият герой пък не може да види, че правилата на улицата не могат да важат и в училище.
Започва едно насилие – едните стават строги, въвеждат разни правила, опитват се да променят другата страна, мисията невъзможна, нашият ученик несвикнал на терор се справя доста добре, бяга, не влиза в час, продължава в същата посока за да докаже, че не може никой да го командва и както става в една такава връзка намразва предмета и учителя с него. Не може ей така да те изкарат виновен, аз виновен – никога.
И както казва Хорхе – проблемите в една връзка са си лични проблеми. Всяка страна е нещо затънала в себе си, нещо не се харесва, не може да намери отговор на въпросите си. И докато не намери това, което търси, всичко ще излиза на повърхността под формата на проблеми. Проблемът ще е гадният учител дето се държи строго с нас и пише двойки. А не, че съм скъсал с гаджето и целият свят ми е черен и не ми се занимава с нищо.
Проблемни са учениците, дето нищо не ги интересува, карат го през просото, не това, че винаги е куцала комуникацията ти и си попаднал тук случайно, не че всичко ти е станало безразлично и гледаш само времето да мине. Всеки с проблемите си и се получава една измислена битка. Търсим решението не където трябва, айде като сменим учителите, паралелките и учениците, нещата ще се оправят, оказва се същото и същите проблеми.
А решението е – оправи себе си, остави другият такъв , какъвто си е – не се опитвай да го промениш. Всички се вкарваме в едни роли и ги играем за да се харесаме на отсрещната страна – и учители и ученици. И като не сме себе си, нещата не се получават, на нас не ни е удобно в тази ситуация.
Имаме определението за една връзка – 2 пълноценни единици извървяват пътя си заедно и се чувстват удобно, взаимно се обогатяват по пътя. Всяка от страните помага на другата да върви по пътя на своето развитие и приема нещата, които му липсват, а не ги отхвърля. Две независими единици – ако ученика не се е научил как да получава знания без учителя и без принудата, нещо не е наред. Ако учителя е различен в поведението си в училище и извън него, има проблем .
Взаимно обогатяване. Така учителя разбира, че пътя на ръководното командване не е най –подходящият, и си спомня за времената на онова детско любопитство, онзи трепет от новите неща, времето на забавленията, хумора и приятното висене и нищо правене, припомня си нестандартното мислене. Припомня си, пробва, греши, променя.
А ученика вижда, че нищо не се постига, ако не се положи усилен труд, научава ,че положените усилия се възнаграждават, научава се да мисли като възрастен. В крайна сметка, ако не му се налага нищо и му се остави свободата, ако му се подаде интересна и практическа задача, ако се възбуди интереса, той сам ще стигне до знанието и до ученията, и ще запомни всичко това, ще е доволен от себе си.
Разбрахте ли, връзката е един непрестанен път, нещата се променят постоянно от двете страни и тези промени понякога не ни харесват, ама няма как, единственият начин е да разберем как новата ситуация ще ни помогне на нас, за да се развием в правилната посока. Трябва да уловим вълната, поредната вълна. И така е интересно, ако всичко беше само правила и напътствия, нямаше да е интересно.
Да се обичаме с отворени очи – Хорхе Букай.