Една театрална история.

Как се получи всичко – искате ли да разберете ?

Невероятна комбинация от талантлив ръководител и невероятни деца, всичко замесено с много желание, усмивки и много емоции. ТЕ дадоха всичко от себе си и заслужиха похвалите. Нека бъда хроникьора и да ви покажа целият този път.

В началото беше само идея, едни напиращи емоции и една празна стая. Как ли се е чувствала госпожата първият път когато очакваше те да дойдат на първата репетиция ? Сигурно с много въпроси, въпросителни, малко страх и много надежда .

Онзи първи път очерта част от главните герои в тази пиеса. Другата групичка изявила желание да участва така и не се появи, след няколко репетиции още няколко герои си тръгнаха. Сигурно и точно нещата вървяха по верният път.

Избирането на точната постановка, нейното прекрояване, само заради това може да се поклоним пред положеният труд. Този текст в момента е във изключително гледаем вид, вариант, който може да се изиграе десетки пъти и пак да не ти омръзне. Текст, който може да се продаде на всеки театър в България.

И така всеки понеделник едно момиче взимаше един лаптоп и заедно с останалата част от екипа се озоваваха в един от кабинетите в ЗПГ. Гледане на постановката, диалози със сценарии в ръце, повторения, забележки, неочаквани ситуации, смях и емоции.

Следва появата на мъжката част, госпожата беше забелязала желанието им за изява на коледният бал и беше успяла да влезе под кожата им. Харесваше в тях липсата на притеснение пред публика и умението им за импровизация. А появата на Мирослава в една от мъжките роли беше страхотна, отлична игра.

По това време се  появи и най-добрият звукооператор за постановката. В последният момент се наместиха и другите две проблемни роли, отново отлични попадения – една невероятна баба и един чудесно изигран „ европеец”.

Нещата напредваха доста бавно, да се научат реплики в една постановка от един час си е трудна работа. Още повече, че работата беше прекъсната от малката пиеска изиграна за 3 март. Тук те получиха своето кръщение с бурни овации . Много важен ден, може би след него те наистина са повярвали в себе си. Последваха и доста неработни дни.

Един месец преди постановката всичко бе на критична фаза – липса на време, ненаучени реплики, липса на главни актьори. Това бе момента в който всичко премина на високи обороти – две репетиции в седмицата, много отпечатани варианти на сценарии, нещата се наместваха, звуковото оформление изникваше със задружни усилия в главите на актьорите.

В последният момент се и измисляха декори, всеки помагаше с каквото може. До последният ден нещата не бяха окончателни и се променяха. Дребните елементи се оформяха– чаши, лаптопи , пари, всичко намираше своето приложение или се създаваше ако е нужно.

Намериха се статисти за отделните сцени, дори се появиха и бандити. Няколко репетиции в деня на постановката, последни уточнения. Много вълнение преди началото. Интересни неща ставаха и зад сцената. Удивителен синхрон за постановка репетирана изцяло само няколко пъти.

Проблеми с осветлението, хората от културният дом се бяха постарали максимално да затруднят постановката и всички се бяха изпарили. Техниката липсваше, училищната уредба влезе в действие. Така това осветление за малко можеше да провали постановката и доста затрудни гледането и на задните редове.

Техните репетиции бяха уникални – толкова смях и емоции на едно място, такава голяма порция от емоции, всичко това ще остане в сърцата им, това ще се помни завинаги. Те са уникални деца, емоционални, завладяващи.

ТЕ дадоха максималното от себе си, преоткриха се, повярваха си, играха противоположни роли, за да разберат, че още повече харесват това, което са в момента. Те  играха със сърцата си и публиката почувства това. Те са родени да бъдат актьори и да забавляват хората.

Въпреки всички трудности  резултата беше зашеметителен. Повечето хора бяха изненадани колко добре се е получило всичко. Толкова овации в този салон не се бяха чували отдавна. Имаме изключителни таланти и се надяваме, че те ще продължат да ни радват с изявите си.

Тийнкомеди  е страхотно попадение и доста хора трябва да се замислят над това и да им подадат ръка, да им помогнат. Дори това да не стане ги приканвам да не изоставят всичко и продължават да се развиват в тази посока.

Подобни публикации: