Струва ли си да пропътуваш 5000 км за да стоиш няколко часа пред някакви дворци, кули, паркове и градини, да се возиш на корабчета, катериш кули и харчиш пари за картички, магнити, чаши и други подобни сувенири ? Струва ли си да се редиш с часове на опашки пред тези забележителности, да спиш в рейсове и да се превърнеш в един японски турист, обикалящ навред и правещ снимки пред всеки по-голям камък ?
Не мога да си отговоря какво изобщо търсим, превърнали сме в едни големи консуматори. Европейците са полудели, обикалят света и си запълват времето по този начин. Хващат самолета и за няколко часа са на хиляди километри от дома си. Искаме да компенсираме липсата на нещо, а не знаем какво.
Въпреки, че туристическите агенции са се превърнали в съвършените организатори – отлични хотели, програми, разходки ние почти винаги не сме доволни. Постоянно го има чувството, че е можело още и още, все нещо сме пропуснали, нещо не сме видели. Искаме да видим максималното количество обекти за максимално кратко време.
Цялата тази работа с организираните екскурзии е сбъркана, за да ни привлекат агенциите предлагат все по-богата програма. В резултат на това излишество минаваме като фурии през тези обекти и не успяваме да им се насладим. Оставяме се в ръцете на екскурзоводите и сме като малки деца, зависими от тях, не можещи да направят и една крачка без тяхна помощ. Стоим и чакаме поредната команда – погледнете натам, вижте това или онова.
Получаваме единствената история разказана от тях и вярваме в нея. И после се чудим защо не сме доволни и емоциите липсват. Ми откъде да дойдат те, не можеш да организираш това, то си идва отвътре, извира от теб. Емоциите ги правят хората, а не забележителностите. Не може да се получат емоции в непозната група, случайно събрани туристи.
Не може да искаш емоции, ако не навлезеш в атмосферата на хората от посетеният град, ако не опознаеш живота им. Ако не намалиш темпото и не се оставиш на течението. Ако не правиш неочаквани неща и не търсиш необичайното. Не можеш да ги намериш тези места, ако предварително не си се подготвил и запознал с тях.
Така, че винаги ще има втори път когато ще бягаш от тълпите и ще търсиш онези мигове, които ще са си само твои. Трудно уловими мигове, всеки може да разпознае подобни неща и да види света по уникален начин. Просто трябва да им се наслаждаваме на момента и да се оставим в неговата власт.
Следващият път бих седнал на някоя пейка и просто бих се наслаждавал на гледката, бих се изкачил нависоко и бих се излегнал на стената вперил поглед в далечината, бих седнал в някое кафе на приятна приказка. Бих се разхождал в паркове, градинки, търсил езера и малки селца. И бих тръгнал с малка група хора, приятна компания на която мога да отдам цялото внимание, взаимното споделяне на емоциите е неописуемо.
Не ме разбирайте погрешно – всяко ново, необичайно нещо е източник на емоции, всички обичаме красивите неща, създадени от гения на човешкият ум. Възхищаваме се от тези майстори, удивляваме се и тези няколко минути са безценни. Получаваме прозрение за това колко велики неща, създадени от човека има навсякъде, цял живот да търсим и обикаляме пак няма да можем да обиколим всичко.
Екскурзиите са чудесно средство за да получиш нов импулс и енергия за работа. Забравяш за всичко и минаваш през необикновени места. Сякаш те завладява друг свят, потапяш се в него, усещаш емоциите на тамошните хора, разбираш нови неща. Имаш в главата си мисълта за следващият подобен тур и за страхотните неща, които ще преминат през очите ти. Заслужена награда за усиленият труд положен през годината.
Веднъж видял красотата, непрестанно я търсиш, преминал си на ново стъпало, няма връщане назад. Като си припомниш всичко ти става едно хубаво и приятно, определено всичко това си заслужава. По какъвто и начин да се реализира, вие имате идеята за вашата идеална екскурзия, сигурен съм в това, защото аз вече я имам.
И все пак с времето спомените избледняват, екскурзиите са приятна част от живота на човек, но ако няма нещо друго, което запълва дните ти, ако нямаш цел, ако нямаш хора в живота ти, които го осмислят, ако не си доволен от малките неща, колкото и гледки да минат през очите ти, винаги нещо ще се промъква в главата ти, ще те гложди, ще те измъчва и няма да си щастлив.