Свърши безгрижното лято, всички се вълнувахме от предстоящата среща със съучениците. Всичко започва с училищния звънец. Дворът се изпълни с ученици.Като ято пчели те жужаха наоколо.В очите на всеки се криеше някаква надежда. Новите ученици като подгонено стадо, бягаха в страни. Точно в 9 часа дворът се оглуши от тържествена музика. Балоните и цветята поставени пред входа и по стълбите, като че ли затрептяха. С папки в ръка се показаха водещите. Те подканиха за ред. Рязък ще бъде старта. След ураган от ръкопляскания беше посрещнат директорът на гимназията. Оптимистично прозвуча неговият поздрав към новодошлите.
Знаменосците изпълниха своя ритуал, а след това бяха представени новите специалности. Като бурно море се носеха радостните викове на големите деца. Моркови полетяха към първокурсниците.След тежкия звън на медното звънче, първите поеха към входа, към науката, към новите висини в живота. Отново диктовки, задачи, сполуки, несполуки – тайните на океана.Гледайки погачата и момичетата в народна носия , сърцето ми се изпълни с любов към родината, към близките. Ах, горда съм българка ! Аз съм радостна и доволна. Моето училище е тъй уютно, тъй усмихнато, то е най- доброто.
Никол Петкова – 10 в-2009 г.