Най- големият проект на гимназията е вече в историята. Наистина ли всичко свърши, ей така след една дата зарязваме всичко и забравяме? Отървали сме се от проблеми, от документация , от часове извънработно и минимално заплатено време, време пълно много труд и усилия.
Не мисля, не трябва, не бива. Забравяме колко трудно се влиза в някакъв ритъм. Колко усилия е коствало да се върнат някакви навици. Едни забравени неща. Как един създаден интерес, желание за работа в учениците ще бъде изпуснат . И при следващ проект всичко трябва да се гради наново.
Може би ще кажете, че всичко е било насила и е имало прекалено много примамки за да устоят на изкушението учениците и учителите. Може и така да е било, но се получи някаква симбиоза , регламент – за да получиш , трябва да се потрудиш, да дадеш нещо от себе си.
След толкова проекти се вижда печелившата стратегия – пускаш интересна идея, събираш подходящите хора, създаваш приятна атмосфера, обявяваш необходимият стимул. Да с парите на ЕС всичко беше по-лесно. Сега е трудно да повторим безплатните екскурзии и многото предметни стимули. Трудно е да се намерят стимули и за учителите.
Никой не прави нищо без стимул. Едва ли може да се развие дейност в такъв мащаб както сегашният. Може обаче да се продължат онези успешни дейности. Инерцията я има. Учениците помнят онези приятни моменти, многото емоции, създадените приятелства. Училището е доста по-различно от преди една година, от преди две години.
Така, че те биха го правили само заради компанията на новите си приятели и познати , биха го правили, защото им харесва. Проекта създаде доста по-уверени в себе си ученици, изгради лидери. В училището пристигнаха много деца жадни за изява, ние ги посрещнахме по-най подходящият начин – закриването на проекта. Създадохме надежди и представи в тях, не бива да ги разочароваме.
Ако има желание, има и начин – виждаме създаденият СИП по стрелба, един успешен клуб продължава да съществува. Продължават и заниманиятa в СИП на икономистите – вече в реално действаща фирма. Всеки клас може да има по 4 часа СИП. Нищо не пречи към този вариант да се добавят и стимулите за да се подсили идеята.
Има дейностти като най-успешната от тях – театарът, можещи да се самоиздържат . Няколко представления на Криворазбраната цивилизация ще създадат имидж, който след това ще връща публиката. Чудесна кооперация би се получила с икономическата фирма – театралите се нуждаят от мениджмънт за да им рекламира и продаде продукта.
Никой няма да има нищо против да се отделят средства за такива дейностти от бюджета на училището. Тези 15-20 хиляди лева ще се намерят без проблем в бюджета на най-голямата земеделска гимназия в България.Нищо не пречи даването на парите да се обвърже с постигнатите резултати. Бонуси за учителите и учениците за добре свършена работа.
Тези заделени пари ще се върнат многократно. Това ще са най-разумно вложените пари и не бива да се изпуска тази инерция и ентусиазъм.