Всичко започна от един завършил проект. Един директор реши, че те трябва да играят още веднъж. И не му трябваше доста усилия за да ги убеждава. Вътре в тях те искаха да го направят отново. Дълбоко в себе си нещо ги тласкаше към тази изява. Беше им харесало, но не знаеха с какво се захващат.
След първите събирания решиха да набират средства за представлението и да използват билети за целта. И всичко започна отново. Техният ръководител отлично знаеше какво трябва да се промени и добре бе разбрал какво се харесва и какво да се добави.
В първото представление не им беше достигнало време. Резултата беше феноменален, но в някои моменти нещата бяха на ръба и всичко мина благополучно благодарение на импровизацията и актьорските умения на трупата.
Технологията, която използваха бе вече отлично разработена, сцена след сцена, репетиции, случайна импровизации, ненадейни идеи, ако нещо предизвикваше смях и им харесваше, щеше да се хареса и в деня на представлението. Труда беше огромен – вариант 2 получи доста поправки и нововъведения.
Времето бе на тяхна страна, вече имаха опит, научени реплики, получено самочувствие и вяра в таланта и възможностите си. Имаха и огромното желание да го направят.Какво би могло да стане за да не се получат нещата ?
Едно красиво изработено билетче с цена 2 лева можеше да провали всичко. Никой не си беше представял, че продажбата е толкова трудно нещо. Бавна и мъчителна борба за всеки зрител – роднини, съученици, познати, убeждаване от уста на уста.
И въпреки това ситуацията си изглеждаше направо критична с продадените 112 билета два дни преди представлението. Ситуация допълнена с данъчни неволи. Актьори и помощници, губещи вяра, надежда да се продадат още шестдесет билета в самият ден.
Изненадата бе пълна, когато залата започна постепенно да се пълни и почти не остана празно място. Масираната комбинация от роднински, актьорски, приятелски и Facebook маркетинг бе дал резултат. Отзвука от първата постановка също бе помогнал. Хубавите неща се продават сами, успеха идва в резултат на качеството.
Дори прогнозите за мразовит студ не спряха тези хора. Малко крайни бяхме към тях, може да са неколцина, но в Сандански има верни привърженици на театралното изкуство.
Всичко свърши. Репетиции, учене на реплики, продажба на билети, съмнение във всичко и всички. Ако си мислите, че е лесно, пробвайте да го направите и да извървите техният път.
Ние изпитахме удоволствието от крайният продукт и можем да кажем, че всичко си заслужаваше. Те се раздадоха и заслужиха нашите аплодисменти. Благодарим Ви за всичко !
Цялата истина! Благодаря Ви! Чудесно е