С малко закъснение ето ви три мнения по въпроса. Авторите ще си останат анонимни по- тяхно желание 
Животът ни е изпълнен с множество трудности , изпитания и точно когато сме на път да се откажем , притиснати от неговата тежест , се появява нещо невероятно, истинско, неповторимо, нещо приличащо на илюзия. То е до нас , близко, но същевременно недостижимо, изглежда ни като химера,призрачна и въздушно лека,.
Любовта окрилява душата на човека, пренася го в друг, нереален, но все пак по-хубав и оптимистичен свят, изпълнен с надежда, нови очаквания и жажда за непознати изживявания. Тя му помага да стои настрана от проблемите и да бъде над нещата, сякаш го кара да „погледне” през розови очила.
Да тръпнеш всеки път, когато те целува или докосва любимият човек, да виждаш очите му и да откриваш топлина и нежност в тях, да виждаш в бъдещето безсмъртната любов по между ви и да я крепите вечно, защото това е най- хубавият дар от живота.
Понякога любовта ни носи огромна болка и тъга, които никой човек не би искал да я изпита. И въпреки всичко ….
“Любовта е като цигулка.
Музиката може да спре сега или после, но струните остават завинаги! “