Всяка година провеждаме пролетен бал. Целта е забавата. Млади хора подражават на големите каки и батковци . Да си го кажем направо – това е един клапан за изпускане на напрежението. Получава се една лудница на границата на позволеното.
И се питам къде минава тази граница? Кой я определя? Може ли въобще да се каже, че има такава граница ,и дали някой я е поставил и я спазва? Не са ли преминати вече всякакви граници и нещата са отишли прекалено далеч?
Тази година по стечение на обстоятелствата се получи такова доближаване на границата. Учителят ,който се занимаваше с организацията пострада на спортно мероприятие. Организацията беше започнала и остана в ръцете на учениците. Всичко беше в техните умове.
Може би ще кажете, че в това няма лошо и тези за които се прави забавата, знаят най-добре какво искат да правят. Големият въпрос е дали наистина знаят? Да ги оставим да опитат от всичко и сами да решат какво искат.
Дискотеката беше основното занимание в тази вечер. Програмата беше обърната и тържеството започна с горещите танци. Музика, която разпалва страсти. Отношения, раздели, любови, емоции. Всеки с номера си. Сега е времето да бъдеш разпознат и запомнен.
Някои от тях показаха умения , проявиха се в друга светлина. Компенсираха липсата на навици за учене с комуникативни и танцувални умения и с показно самочувствие. Излъчваният ТВ идеал, усвоен до съвършенство.
Свободата я имаше – учителите гледаха да се мяркат колкото е възможно по-малко и да стоят незабелязани. С няколко подвиквания и програмата мина без инциденти. Учениците се налудуваха, нафлиртуваха. Всичко завърши с награждаване на крал и кралица на бала.
Това е една вечер на надвишаване на права и преминаване на граници. Всичко това след това се повтаря в училище. Правила и граници се размиват. Както навсякъде в тази държава. Учениците не са научени да разпознават границите в различните ситуации.
Как да направим така, че границите да се завърнат. Имам отговор на този въпрос. Всяка промяна изисква жертви и някой трябва да е готов да ги понесе.Всеки лидер прави неща, които не са правени преди. Нужни са хора, вярващи в това с което се занимават .
И когато те се появят, други ще ги последват и лавината ще се задейства. Винаги трябва някой да натисне копчето. Рано или късно те ще се появят. Търпението има граници. Равновесието е естественото състояние на махалото и в един момент то ще промени своята посока.