Това е темата на конкурс „Бог е любов“ за 2011 година. Две от есетата на Теменужка и Симеон спечелиха съответно първо и второ място на областният кръг и ще участват в националното състезание.
Можете да ги прочетете и да видите какво мислят нашите ученици :
Теменужка Траянова -9б клас
Животът е съвкупност от лоши и хубави моменти. Не бива да мислиш, че в него няма тъга.Винаги някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Не забравяйте, че животът ни предлага както радост, така и тъга, както любов, така и омраза…
Вече имах пълна представа за реалния свят. Знаех, че не съм по-различна от останалите. Бях подготвена за лошите неща. У мен не напираха страха и неувереността, а буйна непоколебимост и сигурност. Знаех, че колкото и голяма беда да ме последва, ще и? се опълча. И няма да бъда сама…
То бе като едно поучаващо ни представление на живота. Накара ме да се замисля за най-скъпото ми нещо. За тях…Моята упора, източникът ми на сила и вяра…Моите родители. Животът ми без тях би бил празен на чувства и светлина…
Не се сещах да дарявам обич и внимание на най-скъпото ми нещо. Но щях да променя това. Не бе честно да им се отблагодаря за обичта, като ги забравям. Те са тези, които ме учат какво е животът и от тях черпя сила и надежда. Родителите ми са моя извор на топлина. Моите ангели пазители! Почитам ги и ги обичам безкрайно много!
Симеон Здравчев-10а клас
Смятах родителите си за най-голямата пречка в развитието ми, за хора, които саботират най-важните събития в живота ми,като те се оправдаваха , че всичко е за мое добро.
Те бяха онези, заради които последния път, трябваше да се червя пред приятелите си, когато ми се обадиха да се прибера,защото закъснявам. Онези, които ми забраниха удоволствията от живота…
Родителите ми са Божиите заместници на Земята и трябва да ги почитам така, както почитам Бог. Разказът на този анонимен мой приятел ме накара да избера ограниченията, защото осъзнах, че когато родителите казват, че е за наше добро, това не е оправданието им за техните тиранични действия, а просто любов…
Аз научих какво е животът за мен – това са годините, които прекарвам в почит към родителите и приятелите . Годините, през които всичко се изяснява, когато научавам, че най-ясните моменти от живота ми, не са просто моменти, а постоянни величини. И независимо къде ще отида, или какво ще правя, родителите са моята постоянна величина.
Катя Илиева-10б клас
Твърде различни са двете понятия – да обичаш и да почиташ. Всяко едно дете, независимо какви родители има, ги обича. Но друг е въпросът дали ги уважава.
Всяка година с развитието на науките все повече и повече хора се издигат в определена област. Някои от тях стават световно или не чак толкова известни лекари, инженери, музиканти или певци. Но тъжното е, че повече от тях забравят от къде са почнали, какъв е техният произход…
Страшен е фактът, че някои деца си мислят, че щом родителите им остареят не стават за нищо, че са негодни за работа, само пречат вкъщи и мрънкат.
Всеки от нас много лесно може да лепне етикет на човека, който му е дал живот, че е бил такъв и онакъв. Лесно ни е да осъждаме. Може родителите ни да са простички работници или пък някои от главните президенти на големи холдинги…, но в никакъв случай не трябва да спираме да ги обичаме и почитаме, макар и да са ни направили нещо много лошо и непростимо.