Осъзнах нещо….. ние завършваме утре….. наистина…. края на една дванайсетгодишна епоха……. велика епоха, изпълнена с възходи и падения, с радости, болка, дори понякога отчаяние, но все пак…. това бе една голяма част от нашите животи, която ще остави най-дълбокия си белег върху нас……..
И не – нямам предвид, че сме се научили да пишем и четем (макар че някои от нас и сега не могат)…. става дума за това, че се научихме да бъдем хора (и пак ще отбележа, че това не се отнася за всички ни)…..
Преди малко майка ми се прибра… „Какво има на училището на булеварда“-ме попита. „Завършват“-казах и. И тогава ме удари като гръм от ясно небе…… Бога ми ние завършваме…… свърши се…… отмина….. А сега какво ще правя…..
Трябва да се изправя срещу жестокия живот лице в лице, а съм по-неподготвена от всякога. Толкова ме е страх……..
______________________________ Dante ________