Епохата ли ражда великите хора и те са велики, защото са се родили в разделни времена. Щеше ли да го има Ботев, ако се беше родил 50 години по-късно ? Или друг щеше да застане на неговото място и този образ нямаше как да не се появи в онзи момент?
Можете ли да зарежете всичко и всички и да се хвърлите смело напред . Бихте ли станали знаме на промяната. Ще се изправите ли срещу стената с голи ръце, с пълното съзнание, че битката е загубена ?
Няма да го направи всеки, какво ли е накарало Ботев, Левски и другите да започнат борбата. Може би са били велики хора и не имали страх в душите си. Едва ли. Правили са го въпреки този страх.
Всяка борба си прилича, началото е невероятно трудно. Стоенето в удобната моментна ситуация, в изградената ниша е толкова лесно. Няма риск, правиш малките си предателства, дори не се и замисляш, предпочиташ да не мислиш.
Всеки прави малка крачка назад, после още една, докато в един момент разбере, че се е превърнал в онова, което не харесва и никога не би повярвал, че ще прави подобни работи. Няма резки промени – има бавни и незабележими предателства.
А може би и тези великите са минали по-този път, направили са малките си крачки срещу себе си и са се отвратили от това. Достигнали са момента, в който е нямало връщане назад. Решили са за себе си, че така повече не може, И ТОВА Е БИЛО НАЧАЛОТО.
Но дали няма да преминем една друга граница, зад която вече няма да имаме силите да подскочим и приклякването ще се превърне във вечно кланяне. Валидна ли е максимата, че всеки човек може да бъде купен ? Може би това е една от разликите с великите, те са се върнали и са устояли.
И все пак какво кара тези хора да го правят, те просто такива ли са си, енергията блика от душите им, нямат спирка, преодоляват всякакви бариери. Аз си мисля, че са имали вярата, че се движат в правилната посока. Точните думи са цел и кауза. Имали са смисъл в живота си. А думички като народ и борба са значели много за тях.
Средата също им е помогнала, идеите са се реели в пространството и е било въпрос на време да се въплътят в образа на тези велики хора. Без средата и епохата си те нямаше да бъдат това, което са станали и лидерът в тях нямаше да се появи. Смутните времена раждат своите титани.
В началото страхът е голям и малко хора, ще тръгнат срещу системата, но ако нещо се започне, към него се присъединяват още и още. Винаги се намира някой, който да застане начело, когато нещата са излезнали извън контрол и има голямо недоволство. Първите се жертват и стават икони за да може останалите да направят своите малки стъпки и да преместят границата.
Какво да кажем за нашата странна епоха, в която живеем? Къде са великите? Ако ги няма означава ли, че живеем в епохата на удобството?
Когато има несправедливост, ще се появи и нужният водач за да поведе борбата. Или по скоро самите хора си го избират, защото имат нужда от него. Така е било и ще продължи да бъде !