Били ли сте в ситуация, в която почти сте спечелили победата и незнайно как тя ви се е изплъзнала от ръцете като някой гол в 90 минута. Вие гледате изумено и си мислите, че това не е истина, как може да ви се случи точно на вас.
След това се ядосвате, изпадате в някаква емоционална дупка, губите желание за всичко, всякакви мисли се появяват в главата ви от рода, че сме непоправимите каръци и постоянно не ви върви.
Мислите си, че всички усилия , които сте положили са отишли напразно, на вятъра , без резултат. Такива ситуации могат да заличат самочувствието на човек, да го променят до неузнаваемост.
Питам се как така едни успяват и продължават напред, а други влизат в дупката на самосъжалението.
Всъщност никой не знае какво печели, когато губи нещо и обратно. Всяка ситуация съдържа в себе си нова възможност , дори загубата. Тя е неотменима част от процеса на личностното израстване.
Х. Букай казва, че всеки трябва да си отговори на три въпроса – Кой съм ? Накъде отивам ? С кого ? Всеки сам трябва да отговори на въпросите и ако не го направи ще продължава да се рее в небесата, размятан във всички посоки без да го иска.
Колкото повече израствам, толкова по-малка е болката от загубата. Колкото по –ясно знам кой-съм, толкова по-способен съм да скъсам с нещо доброволно и болезнено и да освободя място за новото, което желая.
Позволи си да се чувстваш зле, нуждаеш се, уязвим. За да направиш пътя си по-лек, намери начин да изразяваш болката. Да извървиш пътя от край до край е условието да се срещнеш със самия себе си.
Проблемите, трудностите, препятствията винаги помагат да научим нещо, да се променим и заживеем различно. Трудно е да се приеме, че от всяка трудност се печели, че болката от всяка загуба ще отшуми и ще остане опита от преживяното.
Не можем да влезем два път в една и съща река. Нито реката ще носи същата вода, нито аз ще бъда същия човек. Аз вече не съм предишния, аз съм човекът който към бил, плюс всичко преживяно досега. Вие сте такъв заради нещата, които сте научили и успели да оставите зад гърба си.
Ако нямаш цел и посока в живота си, той няма смисъл. Всичко, което има значение е намиране на посоката, верният път е този, който съвпада с посоката, зададена от вас. Начинът е да намерим пътя ,който води натам и да тръгнем по него.
Щастието е усещането, че вървите по правилния път. Само когато знаем накъде вървим ще намерим вътрешен мир и покой. Тогава и болката няма да е толкова страшна.
Още Малко от книгата Трите въпроса на Хорхе Букай.