Как работят мозъците ни ? И защо често пъти най-добрите решения са тези, които не можем да обясним на другите ?
Това е система, която функционира изцяло в областта на несъзнателното. Тя изпраща странни непреки сигнали, при нея мозъкът ни стига до заключения, без да ни каже веднага, че стига до заключения.
Една част от мозъка светкавично извършва нужните пресмятания и преди да се оформи съзнателна мисъл усещаме нещо, не осъзнаваме, но знаем. Адаптивното подсъзнание работи като огромен компютър, обработващ тихо огромно количество данни.
В голяма част от времето ние се движим на автопилот и начинът по-който мислим и действаме и колко добре го правим когато вземаме мигновени решения е подвластно много повече на външни влияния, отколкото си мислим.
Има моменти, особено в състояние на стрес, когато е по-добре да премерим само веднъж, когато мигновено взетото решение и първото впечатление предлагат много по-добър начин да разберем ситуацията.
Спонтанността не е случайна, тя е резултат на повторими, силно структурирани упражнения. Добрите импровизатори развиват действието и не отхвърля нито едно предложение, което се вмества в правилната рамка.
Мигновените решения са мигновени, защото са пестеливи – и най-сложните отношения и проблеми имат ясен идентификационен модел. Сложен проблем може да бъде сведен до най-простите му елементи. Фокусирайки се върху специфичното, то им разкрива нужното.
Хората, от които се иска да обясняват и пишат решават по-малко проблема и намаляват шанса си да бъдат осенени с решението, да получат вдъхновение. Прозрението не е електрическа крушка, тя е трептяща свещ, която лесно може да изгасне.
Ако се фокусирате върху отделните елементи и процеса, не можете да погледнете цялостно на проблема, така се губи смисълът на цялото.
Мигновеното мислене разкрива , че майсторите на вземане на решение не са тези, които обработват най-много информация и прекарват най-много време в разсъждения, а тези, които се усъвършенстват в изкуството на фините слоеве – улавянето на няколко важни фактора в морето от променливи.
Когато се оценява нещо, което се купува, без да се осъзнава се пренасят усещанията или впечатленията за опаковката върху самия продукт, на подсъзнателно ниво не се прави разлика между опаковка и продукт и най-вероятно имат някакви асоциации с него, те никога не приемат новото, то шокира и не продава.
Има ситуации в които мигновените решения могат да ни заблудят, използвайки вградените ни предразсъдъци.Първите впечатления се създават от опита и обкръжението ни и могат да се променят чрез промяна на опита.
В ситуация на стрес мозъкът драматично намалява обхвата и количеството информация, която трябва да обработим. Вълнението ни премахва способността да разбираме какво мислят хората. В ситуации, в които ни липсва време изпадаме във временен аутизъм и изпадаме в ситуация да бъдем ръководени от стереотипи и предразсъдъци, дори такива, в които не вярваме.
Кога съзнателното да се противопостави на един определен аспект на мигновените решения, кога да постави спирачка ? И да изчака определен период от време, да го забави .
Ако можем да контролираме средата, в която се осъществява бързото познание, то тогава можем да контролираме и самото познание.
Това е дарът на обучението и опита – способността да се извлича огромно количество информация от най-кратките преживявания. Всеки проблясък е последователност от малки частици движение и всяка една от тях предлага възможност за намеса, промяна, корекция.
Нека се научим да уважаваме факта, че е възможно да знаем, без да знаем защо знаем, и да приемем, че понякога това познание е по-вярно.
Проблясък – силата на мигновените решения, Малкълм Гладуел