Икономиката на хитовете се обосновава от високата цена за съхранение на материалните продукти. Ако продавате прах за пране, например, не можете да изложите на рафтовете в магазина си всички марки, които съществуват на пазара, защото ще заемете цялото си пазарно пространство и няма да можете да продавате нищо друго.
Вместо това, вие излагате само една-две марки, които смятате за най-добри (най-качествени или най-популярни) и очаквате масата клиенти да си купят точно от тях (защото правят бялото истински бяло ). Останалото рафтово пространство използвате за други хитови стоки, така че да получите максимална печалба от тяхната продажба.
Съвсем по друг начин стоят нещата с цифровите продукти и услуги, които се продават в Интернет и чието съхранение на практика не струва нищо. Тогава вие можете да продавате абсолютно всички възможни стоки от даден вид, защото все някой може да се заинтересува от тях и да ви донесе приход, а разходите по продажбата са почти нулеви. Пример за това за електронните книжарници като Amazon, сайтове за сваляне на музика като iTunes и други.
Това е цялата философия. Факт е, че нишовите пазари набират скорост и се разширяват, като в същото време започват да носят все повече приходи за някои компании. Андерсън разглежда и трите основни сили, които пораждат Дългата опашка:
- Първа сила: демократизиране на средствата за производство. Днес само с един (относително евтин) компютър можете да създадете книга, да запишете песен или дори да заснемете аматьорски филм. Вярно, че качеството може и да не е на голяма висота, но пък за сметка на това абсолютно всеки може да стане творец.
- Втора сила: демократизиране на средствата за дистрибуция. Ако за производството на един цифров продукт ви трябва компютър, то за неговото разпространение ви е нужен Интернет. Мрежата предлага не само възможност на хората от целия свят да да открият и да ползват вашия продукт, но и го прави срещу минимална цена.
- Трета сила: свързване на предлагането и търсенето. Тук в действие влизат търсачите, електронните каталози и социалните мрежи. По мое лично мнение това е мястото с най-слаба ефективност поради огромното количество информация, която ни затрупва и смятам, че то може да търпи развитие в бъдеще и да предложи много по-големи възможности за играчите в сферата на Дългата опашка.
В хитовия бизнес се продават много стоки на висока цена и затова там печелят всички по веригата. Губи единствено клиентът, който плаща цената. В бизнеса на Дългата опашка клиентът печели с това, че намира уникална стока на ниска цена, печели и онзи, който агрегира много продукти на едно място, но самият производител (автор, творец) може и да не спечели. Говорим за пари. Иначе печалбата може да се изрази в друго – себереализация, авторитет, слава.
Глава 14 от книгата на Крис Андерсън – правилата на дългата опашка