В един далечен свят се водела война. Тя продължила дълги години и в нея ту едните, ту другите взимали надмощие. Това била войната на малките срещу големите, на мозъците срещу търсачите, на услугите срещу всички останали. Тази война никога няма да свърши.
В този далечен свят, в едно далечно царство живеели обикновените. Те си живеели спокойно в тази земя – работели, забавлявали се, раждали деца, радвали се на живота и накрая си отивали от този свят.
Обикновените имали едно хубаво качество – непрекъснато измисляли разни неща. Те се стремели да направят живота си по-лесен, за да може да се забавляват повече и да работят по-малко. Поради тази причина измислили машините.
Всичко започнало в една голяма държава в този свят. Там един обикновен на име ДЖОН създал една необикновена машина . В онези времена всичко било голямо. За да работи нещо, то трябвало да бъде голямо. Така и започнали да ги наричат. А тези машини наистина била големи. Малките още не били измислени.
Големите работели, но за много малцина привилегировани . Понеже били огромни те изяждали огромни количества храна. Работата, която вършели отнемала доста време , а можело да се свърши и от обикновените.
Единственото предимство на големите било, че не се изморявали и не забравяли, те помнели всичко, макар, че било трудно да се разбере човек със тях. Техния език бил познат само на тези привилегировани , които се възползвали от техните услуги.
Тези необикновени машини непрекъснато се променяли, благодарение на усилията на обикновените. За да може машината да работи и да помни тя се нуждаела от език, на който да се разбират всички нейни части.
Обикновените искали да направят езика възможно най-прост за да си нямат проблеми след това .Затова те решили да използват в този език само два знака. Решили също да записват знаците в едно специално устройство, което вършело само едно нещо – да се включва и да се изключва.
Когато било включено, тогава се изписвал единия знак, а когато било изключено се изписвал другия знак. Колкото повече такива КЛЮЧЕТА имала машината, толкова повече неща можела да върши и да запомня.
Големите били наистина големи и заемали огромно място. Нямало възможност в ерата на големите неща, те да станат още по-големи. Обикновените мислили, мислили и пак го измислили.
Започнали да търсят начини да направят тези ключета по-малки. Колкото са по-малки, толкова повече от тях можело да има. Колкото повече имало, машината ставала по-умна, вършела повече неща и помнела повече.
Така се появили малките. Те ставали все по-малки, толкова малки, че в един момент вече не се виждали с просто око. Големите обаче не се предали лесно и се борели със всички сили.
В началните времена големите понеже били големи , били малко на брой. И обикновените се редели на опашка за да се възползват от услугите им. Те предавали своите задачи на привилегированите и те ги записвали на езика на големите.
Това била странна операция, защото те не набирали директно този език, а правели едни странни карти с процепи и дупки. Когато пускали тази карта в машината, тя я превеждала на своя си език.
Привилегированите не можели да смогнат да изпълнят всички поръчки, затова създали специално устройство, което позволило на всички обикновени сами да си вкарват задачите в машината. Това устройство превеждало всичко на езика на машината.
Машините ставали все по-мощни и по-малки, но все още се използвали от малък брой обикновени. Дори когато измислили как най-важната част на машината, тази която решава задачата, да се прави автоматично от други машини нещата не се променили.
Единственото нещо, което правели те било да смятат огромни задачи, продължително време. За обикновените това не било интересно.Те искали машината да прави пари за тях и тя правела това, била много добра в сметките и в запомнянето, но те искали още неща от нея, това не им било достатъчно.
И тогава някои умни обикновени започнали да си комуникират помежду си благодарение на машините. Други умни обикновени измислили как да накарат машината да ги забавлява. Това било границата.
Годините минавали и машините ставали все по-малки и богатите обикновени можели да си позволят подобни машинки. Винаги ставало така, колкото по-евтино било нещо, то се използвало от повече обикновени. А това позволявало то да стане още по-евтино.
Все повече хора си купували такива машини и ги използвали за забавление и за да си говорят едни с други. Машините ставали все по-малки, а имали силата на първите големи. А били толкова малки, че можели да се поберат навсякъде.
Това си било направо вълшебство – за една година и половина те ставали два пъти по-бързи и силни, помнели два пъти повече. А цената им си оставала същата. А когато всички започвали да използват машинките те намалили цената си още повече.
Тогава станало ясно, че машините не са най-важните, дори в един момент започнали да ги дават без пари. Най-важни били забавленията и услугите, които те предлагали.