Сега ще ви запозная с г-жа Емилия Карамфилкова, Помощник-директор по учебно-възпитателната дейност. Тя ще отговаря на някои от зададените от мен въпроси.
Аз: Представете се с няколко думи?
Г-жа: Казвам се Емилия Карамфилкова и заемам длъжността помощник директор по учебната дейност.
Аз: От колко години заемате тази длъжност?
Г-жа: От три години.
Аз: До колко отговорна е вашата работа?
Г-жа: Аз отговарям за цялостната учебна дейност, организирам провеждането на изпити /държавни, зрелостни, квалификационни, поправителни и приравнителни/.Контролирам спазването на правилника за вътрешния ред. Участвам в организирането на заседанията на педагогическия и училищния съвет. Изпълнявам в рамките на работния ден преподавателската заетост в съответствие с утвърдените норми.
Аз: Какво е нивото на обучение?
Г-жа: Нивото на обучение е добро. Прилагат се съвременни методи. Стремим се към използване на нови форми на работа, на по-тясно обвързване на теорията с практиката.
Аз: Предстоят ли проекти свързани с училищната дейност?
Г-жа: В момента единствения одобрен проект от ЦРЧР /Център за развитие на човешките ресурси/ е „Регионът е Вашия учебник”, съвместно с Франция и Холандия. През 2006-2007 год. група ученици от нашето училище в рамките на този проект посетиха Франция, а в края на месец април предстои посещение в Холандия.
Провеждаме много активно международно сътрудничество с Холандия във връзка с усвояване на технологията за приготвяне на холандско сирене и в областта на цветарството. В тази насока предстои визита на холандски ученици, които ще оборудват кабинет по цветарство.
В процес на одобрение са и други проекти под ръководството на г-жа Дора Митрева и г-жа Мария Петкова.
Аз: Имало ли е моменти, в които сте се гордели от това, че представяте нашето училище?
Г-жа: Да, когато бяхме с учениците по посочения вече проект. Приятното чувство беше породено от изключително доброто представяне на нашите ученици по време на презентациите и при контактите с френските си и холандски връстници.
Аз: А имало ли е моменти, в които сте се срамували от това?
Г-жа: Малко силно казано, но не ми е приятно, когато се сблъсквам с цинизма, вулгарното поведение.
Аз: Какви според Вас трябва да са критериите за един наистина добър учител?
Г-жа: На първо място поставям умението за комуникация с учениците. На второ място педагогическото майсторство на учителя да пречупи големия обем от знания, които притежава, през призмата на ученика.
Учителите трябва да са коректни и толерантни в отношенията с ученици и колеги.
Аз: А какви са според Вас критериите за най-добър ученик?
Г-жа: Ученикът трябва да бъде любознателен, активен в часовете, възпитан, с богата обща култура, отворен към новото, към света, да бъде жизнерадостен. С желание да участва в извънкласните училищни мероприятия.
Аз: Променят ли се учениците през времето?
Г-жа: Да, променят се. Стават по-дръзновени и по агресивни. По-освободени са, а голяма част от учениците са по-малко знаещи.
Аз: Какво бихте искали да се промени в тяхното поведение?
Г-жа: Да бъдат по-толерантни, коректни във взаимоотношенията с хората.
Аз: Какво е чувството, което изпитвате, когато изпращате възпитаниците на нашето училище и какво е чувството, когато посрещате нови?
Г-жа: Винаги ми е тъжно, когато изпращаме даден випуск, винаги съм с насълзени очи. Припомням си някой моменти още от тяхното постъпване в училището. Посрещането на новите випуски е свързано с едно очакване за нови, приятни, емоционални преживявания. Въпреки всичко, тъжното чувство е много по-силно при раздялата.
Аз: Ако Ви се отдаде шанс бихте ли сменили професията си?
Г-жа: Никога не бих сменила професията си вече. Казвам вече, защото за няколко години бях извън училището, но разбрах, че моето място е тук. Предпочита професията учител, пред длъжността помощник директор.
Аз: Кой е най-хубавият и най-лошият Ви спомен от училище?
Г-жа: Хубавите спомени са много повече от лошите. Най-хубавите – са свързани с ученици, а лошите по никакъв начин не са свързани с тях.
интервю взето през учебната 2007-2008 година .