Сънувах сън. Беше тъй красив и пъстър. Можех да получа всичко, за което мечтая. Имах възможност да постигна всяка своя цел. Да бъда това, което пожелая. Тогава аз избрах…Превърнах се в птица.
Не славей, защото не умея да пея като него. Не орел, защото нямам неговата сила. Нито лястовица, защото не мога да построя дома си, както прави тя…Бях просто едно малко врабче – толкова безпомощна и сама, но с душа на човек, защото в същото време знаех и можех всичко.
В крилата ми се бе вселила сила, непозната за мен досега. Разтворих ги и полетях. Бях свободна. Издигах се високо – тъй далеч от злото и човешката неправда. Пренесох се на едно по-красиво и добро място. Окрилено се носех над Европа. Виждах новия ден, носещ в себе си повече обещания и надежди.
Топлите лъчи на слънцето ме галеха, а мъглата, изпречваща се допреди на пътя ми, просто изчезна. Летях щастливо, непознавайки болката и тъгата. Около мен усещах атмосфера, пълна с положителни емоции и усмивки. Това караше душата ми да се чувства спокойна и къпеща се в благодат.