Невъзможно ми е, скъпа мадам, да изразя колко трудно понасям вашето отсъствие и постоянната нужда, която изпитвам, да бъда във Вашата компания. От дълго време съм привикнал да мисля за Вас като за приятел, от когото никога не ще бъда разделен – особено за значителен период; ласкаех се от мисълта, че ни е съдено да прекараме живота си в близост и взаимна сърдечност.
Имаше опасност възрастта и присъщото на характера ми спокойствие да притъпят интереса на сърцето ми към всичко, но бях съживен от разговорите с Вас, от енергичността на Вашия нрав. Вашият ум, възбуден и от неприятните обстоятелства на ситуацията, в която се намирате, и от естественото предразположение на Вашата натура, би могъл да намери успокоение в разбирането, което съм готов да Ви предложа.
Но ето! – три месеца минаха, откакто Ви оставих; все още не ми е възможно да кажа кога се надявам да се събера отново с Вас. Постоянно се връщам мислено към единственото си желание никога да не бях напускал Париж; да можех да се откъсна от всички други задължения, освен от едно ( най-сладкото, най-приятното ) – да развивам и укрепвам нашето приятелство и да се наслаждавам на Вашето присъствие. Вашите мили думи подсилват във висша степен моето съжаление; особено когато споменавате раните, които – макар и зараснали – все още ме измъчват в дъното на душата ми.
О, моя скъпа приятелко! Колко се страхувам,че ще е нужно още много време, преди душата Ви да намери покой; че ще прекарате дълги часове в страдания, за които няма лекарства. Има опасност заради присъщата на характера Ви лесна възбудимост да развиете свръхчувствителност към тези проблеми, вместо да се издигнете над тях. Надявам се да мога да Ви утеша в известна степен – присъствието на приятел никога не е излишно в такива моменти… Целувам ръцете Ви с цялата си страст.
Дейвид Хюм ( 1711 – 1776 )
Дейвид Хюм е шотландски философ, икономист и историк; заедно с Адам Смит е една от най-влиятелните личности на Шотландското просвещение. Той живее един напълно образцов живот на учен до 1763г., когато посещава Париж за първи път и остава там повече от две години. Влюбва се в мадам Дьо Буфлер, която по това време вече е любовница на принц Дьо Конти.
Дамата има много по-голям опит от флиртуващия може би за пръв път философ. Когато съпругът на мадам Дьо Буфлер умира, става ясно, че тя се надява да се омъжи за принц Дьо Конти, а Хюм се озовава в крайно неудобната роля на довереник между двамата любовници.