Отново за борбата с отсъствията, тази наша загубена битка. Все повече се убеждавам, че наказанията и всякакви други подобни мерки няма да помогнат. Както и да наказваш, за каквото и да говориш и убеждаваш няма начин да успееш, ако знаеш че двата основни стълба под теб не действат.
Родителите и децата живеят в някакви паралелни светове и повечето са оставили възпитанието в училище с тайната надежда, че то ще се справи. Там пък се надяват родителите да си вършат работата, знаейки, че ръцете им са вързани, заради малкия брой на децата. Когато правилата не се прилагат, наказанията губят своята сила.
Това беше констатацията на последния съвет, всички сме в един параграф 22 и никой не знае как да излезе от него. Предложението за задължителните индивидуални срещи с родителите е обречено на неуспех. Дори всеки ден класните да се виждат с тези родители, пак няма да има резултат. Те си имат своите проблеми и докато не си ги решат няма да се сетят за децата си.
Мислих много над призива на директора ни за решения и достигнах до извода, че борбата на давещите се трябва да е дело на самите давещи се. Какво може да се направи с малкото ресурси, които разполагаме ?
Първото, което ми хрумна беше свързано с тези родителски срещи, нека да има срещи, но да са учителски. И без това методическите обединения са едни кухи структури, а сбирките на старшите учители безполезни.
Ние не познаваме учениците, всеки от нас попада на различна част от характерите им. Затова бих предложил срещи на учителите за всеки клас. Нека там всеки сподели преките си наблюдения за всеки ученик от класа.
Нека разберем що за хора са те. Нека поканим пед.съветник за да ни запознае с най-характерните черти на всеки. Нека класните ни запознаят с особеностите на техните родители. Нека предприемем съвместни мерки, да си поставим общи задачи. Нека съгласуваме програмите си.
Ако един ученик има силни страни, то всички учители трябва да знаят за тях и да ги използват. Ако те имат таланти и хобита, то те трябва да бъдат използвани. Дори в първия ден в училище всички трябва да преминат през различни тестове за да знаем с кого си имаме работа. Докладите на пед.съветник, класния и всеки учител да стоят на достъпно място.
Предмети като ИТ винаги си били помощни и чудесно могат да допълват обучението по другите предмети. Ако колеги поставят задачи за домашно, защо те да не се изпълняват в час по ИТ.
В професионалните гимназии най-важни са практическите умения. Ако учителите по тези предмети дадат своите изисквания, ние бихме могли да се съобразяваме с тях. Можем да им помогнем като им показваме как всичко се вързва с бъдещата им професия.
И най-вече съгласувани действия с всеки вредител на дисциплината. Двама или трима от тях смущават целия учебен процес. Аз предлагам да се назначат двама специални учители, които да се занимават само с тях. Ако не им се стои в час, тогава отиват в специална стая за индивидуални занимания под зоркия поглед на тези учители.
Съгласувани действия означава, че не бива да се поддаваме и да отстъпваме пред всякакви действия на неуважение и да отстраняваме веднага тези ученици. Правилата трябва да се спазват от първия учебен ден в това училище и всеки да знае какво го очаква.
И най- вече да разберат, че мястото им в училище не е гарантирано и можем да се лишим от неколцина от тях в 9 клас за да запазим останалите от тяхното вредно влияние.