Много са пътищата, предаваме себе си по-много начини, има много причини, създали сме си цяла наука за тълкуване. Става бавно, постепенно, предаваме се невидимо, поносимо и затова всичко е толкова изненадващо.
Цялата работа е в лъжата и бягството от истината, изглежда ни по-приемливо, отколкото да си признаем, само, че всичко се трупа и не ни дава мира. Предпочитаме онази тайнствена, неразкрита част в нас да си остане там заровена и неоценена.
Умираме по-малко всеки път, когато успеем да излъжем себе си…
Измисляме всякакви стратегии за да осигурим нашата неоткриваемост и да не позволим на неприятните обстоятелства, нашите преследвачи да проникнат в скривалищата на душата ни.
И в един момент се оказваме в критична точка, във времена на избор и решение, мислим си, че това са страшни времена, на големи колебания и мъки. И изведнъж се чувстваме изненадани, объркани и изгубени. Всъщност какво толкова се е променило, тези колебания и страх са си били винаги там, само дето ние сме бягали от тях.
Мислим си, че внезапно промяната не може да се появи от нищо, но дали наистина е така ? В действителност това е било твоето пристигане на новото място …Отговорът е съвсем ясен, ти съвсем не си изгубен, просто така си си мислел.
Никога не сме напълно изгубени. И сега не сте… Вървите по път, който ще ви отведе до друг път и така нататък, за да стигнете до места, които не сте забелязвали, нито сте очаквали, но те са там и ви очакват.
Една последна битка и съдбовен избор –няма как да минем без това, защото болката преражда и всичко това ви е важен ориентир, че трябва да сменим посоката. Така действа вселената, дава ни препятствия, които ни отклоняват в различна посока.
Битката е още по-болезнена, събуждаща всички възможни страхове, в дъното си идва скрито промъкващата се мисъл, че ще загубим много неща и те никога няма да се върнат. Ние сме привързани към тях и ги смятаме за ценни, не ги пускаме и ги стискаме с всички сили.
Няма ясен път напред, има малка видимост, но трябва да се върви по-пътеката. Няма знаци и табели, само трябва да повярваме и да направим следващата стъпка в новата посока. Няма сигурност, но няма и ограничения.
Само трябва да намерим страстта си, да се наслаждаваме на всеки миг и да раздаваме любов около нас. Останалото ще си дойде на мястото, защото като с вълшебна пръчица промените ще се обърнат в наша полза, когато смело вървим, знаейки, че това внезапно пробуждане е пътят към истинското ни аз.
Барбара Де Анджелис – Как стигнах дотук.