Цял живот ние ги търсим или се стремим към тях. Избираме своите приоритети, създаваме мислени граници за перфектното, абсолютното и несъзнателно вървим към него. Не се задоволяваме с нищо по-малко от него, докато идва ден, в който осъзнаваме, че сме търсили твърде дълго, че вече сме уморени за да се придържаме дори към собствените си принципи и ни се налага да се примирим с „привидното“. А когато се примирим с нещо, ние свикваме с него, приемаме го за част от нашето ежедневие.
Но какво всъщност е абсолютното. То изразява най-често безусловност, безотносителност, независимост, съвършенство, пълнота, безкрайност.Цялата история на философията може да бъде представена като търсене на абсолютното, като създаване на различни теории за абсолютното, въпреки че рядко е бил използван точно този термин. Всеки търси абсолютното, но за всекиго то е различно.
Абсолютното е било разбирано като: Вода /Талес/, Число/Питагор/, Атом/Демокрит/, Битие/Парменид и Хайдегер/, Идея/Платон/ Форма/Аристотел/, Cogito/Декарт/, Свобода/Русо/, Самосъзнание/Кант/ Абсолютна идея/Хегел/, Абсурд/Камю/. Абсолютното е последен фундамент за съществуването на нещата и за тяхното обяснение.
Сам по себе си абсолютът е варираща стойност – от ниво религия където Бог е абсолют, до ниво семейство където според разбиранията абсолютът могат да бъдат децата или главата на семейството. Човек не е бог, не притежава абсолютното , но винаги живее с надеждата, че ще го открие.Тази човешка надежда е любовта към мъдростта, тя е самата философия.
Да смятаме, че знаем всичко и че ние сме тези, които определят „абсолюта“ , означава да се правим на глупаци. За някои хора подобни опростенчески убеждения са начин на живот. Има хора, които са убедени, че техния начин на мислене е винаги правилен, независимо от доказателствата за противното. Те не могат и не желаят да приемат друга алтернатива, за тях може би е равносилно на смърт да го сторят – да се откажат от своите собствени преценки, да приемат, че идеалното не съществува.
Е не е ли това примиряване с нещо, което е привидно само, защото не можем да категоризираме абсолюта?
Някои от най-честите и най-разрушителните убеждения се основават на стереотипни представи за нас самите и за другите около нас. Типично за стереотипите е да се категоризират и етикетират хората и нещата по един доста опростен начин, след което всичко се слага под шаблон на определената категория. Може ли обаче абсолюта да има шаблон? Или той се променя с промяната на нашето виждане за света, с търсенето на мащаба на нашия разум.
Мислим си, че правим личен избор, че сами определяме границите си, но в действителност не е така. Човекът e „zoon politikon” (социално животно) и практически всички наши решения са плод на насаждения от различни организации – било то семейство или професионалната организация към която принадлежим. Което ще рече, че в глобален план цялото ни общество е една организация, в която съществуват закони, правила и принципи.
Човек вижда, това което съществува, привързва се към него и разбира, че не съществува НИЩОТО- и така разбираме, че това, което е непосилно за човека да си обясни се отхвърля от разума…..“Нищото не съществува“ Горгий.
Бояна Стоянова Гоцева- ХI Б клас