8 март – Един друг поглед…
Започва се с всичко изписано – бъдете мили и добри, уважавани, почитани, вярвайте в любовта, много щастие и обич. Всичко се обезценява от тоновете думи. Минава през едното ухо и заминава през другото.
Ще кажете по-добре да има такива дни. Хората се обичат, още един повод да покажат чувствата си. И се почват едни поздрави, цветя, рози. Като някакво задължение. Рапорт даден, рапорт приет.
Изкуствени пожелания, изкуствени усмивки, всичко е със степени преувеличено. Има ли ефект от всичко това ?
Щастливите двойки, семейства, хора показват отношението си всеки ден, това за тях е естествено продължение на цялото им поведение. Приемащите получават това, което са имали винаги. Малка доза щастие, но постоянно.
Тези дето нямат ги обстрелват отвсякъде с щастието на другите. ТОВА, което се вижда често се различава от действителността, но ние виждаме всичкото розово дето струи около нас.
И почваме да мислим, че сме най-големите каръци с вечният си лош късмет. На хората им става още по-гадно, общо взето един тъжен ден за много от тях.
Каква илюзия, поредният пирон в ковчега на обърканите отношения. Вътре в душите ни всичко си е постарому. И болката се появява винаги , известяваща поредната си победа. Жалко.
ОК съгласен съм , нужно е подобно забиване на трески и усилване на агонията. Дано всичко се разбие на части и започне нещо ново.
Съмнявам се обаче този ден да е достатъчен за да разбие всичко, понякога дори продължава илюзията, какво ти коства да подариш цвете и да подхраниш тази илюзия.
Временното примирие на този ден, ако изобщо има такова ще изчезне при първият по-сериозен повод.
И действията не са достатъчни, думите лъжовни, но хората са толкова зависими от тях. Хиляди добри дела , без думи се обезсилват.
Как да кажеш нещо, когато не се чувстваш по този начин. Не трябва ли да си честен в думите и делата си ? Как да се насилиш? Е насили си бе човече, може би ще си повярваш тогава.
Странното е , че има толкова добри хора, копнеещи за добри думи, а няма от кой да ги получат. На този ден получават, но истината кънти в душите им.
Има други добри хора, които живеят с подобни добри хора. Нещо ги е повредило,мълчанието е между тях и се държат като глупаци.Не са преодолели нещо и им личи.
Дайте треските насам ще извикам. Колко ми е лесно да го напиша, а колко трудно за преодоляване е всичко.
Само щастливите и доволни хора раздават положителни емоции , другите крият , пазят си ги, но не получават нищо в замяна.
Всяка положителна емоция си е добра емоция и за това ще ви запишат зелена точка в чистилището. Само, че моля ви не продължавайте илюзията.
По-добре си спестете ритуала, ако няма поне частица истина зад постъпките ви. Помислете си сериозно преди да купите поредната роза и да изречете следващото пожелание.
Сега бих поздравил всички онези жени, разбрали себе си, радващи се на живота, открили смисъл в него и знаещи какво искат.
Тези, дето всеки ден отварят очи с усмивка и с нетърпение започват да раздават себе на света. Всеки ден така. И не се отказват въпреки всичко.
Вие сте щастливки, завиждам ви. Вие нямате нужда от нашите пожелания.
Бих се извинил на онези страдащи, раздаващи се и отдаващи живота си на нас и не получаващи отплата. За вас думите нямат никакво значение, обещавам да се постарая повече, колкото ми позволяват силите.
Компенсация на думи с действия, не знам дали е достатъчно, все пак е нещо, може би някога и думите ще се появят .
Още един ден в илюзия … Думи, действия, постъпки… Честит празник , кой каквото си направи, никой не може да му го направи. Но понякога другият е като пеперудата пърхаща с криле, задействала ураган…