Кое по-важно свободата или общото благосъстояние ? Възможен ли е просперитет в общество от индивиди. Егото ли води към просперитет ? Въпроси без отговор …
Една година след земетресението в Япония виждаме как страната задружно излиза от този невероятен катаклизъм. Цялата страна е като един смазан механизъм. Всеки си знае мястото и върши своята част от общото. Търпение и борба с природата, задружно и сплотено.
Япония не е най-добрия представител на свободата и индивидуализма. Днес светът на капитализма се задъхва от прекалената и свобода и дърпането на чергата към себе си. Може би в света на Адам Смит индивидуализма е водил до допълнителен общ ефект.
В днешните свързани времена, бързи и непредвидими, където една Гърция променя доходите на всички по-света. Свят на обединени електронни магистрали, където анонимни наказват цели държави. Свят, където алчността на няколко човека може да причини глад в обширни райони.
Променени времена. Днес е по-важно от всякога да променим тази парадигма. След като свободата дава възможност на единици да вредят на всички, тогава тази свобода губи своя смисъл.
Свят, в който всеки може да живее както реши стига да не нарушава пространството на другия. Този свят вече го няма. Всеки влияе на всеки, дори и да не го осъзнава. Една изпусната дума, погрешно разбрана може да предизвика война.
Привържениците на свободата може да възразят, че всичко е власт и държавата никога не е работила за общото благо, а за интересите на индивидите, оказали се на власт. И тази власт и влияние може да е още по-страшна.
В днешно време всички власти са невидими, зад кадър. Всичко е размито и не се знае кой, какво иска и защо го иска. Времена на разнообразие и времена на множествата. Времена на влиянието на секундата.
В тези времена на джунглата, всеки се спасява сам. И резултата винаги и един и същ. Два свята се разделят и бягат един от друг като от туморни образования. Всеки забравя за другия и мисли, че вината е там в онзи ъгъл.
Талантите се намират. Богатите използват талантите. Някои таланти стават богати. Останалите работят за тези богати. И винаги лъвския пай отива към върха и се трупа там.
В един момент бедните нямат какво повече да губят и вдигат революции. Почват едни катаклизми и накрая пак богатите се връщат на власт. Но нещата вече не са същите. Започнали са да дават повече от натрупаното и да разпределят повече за да успокоят тълпите.
В Западна Европа дори се получи преразпределение в небивали размери и се появи една нова класа между богатите и бедните. Дори тя стана най-голямата от всички. Всички заживяха щастливо до днешните времена.
Удобния свят изчезна. Появиха се новите бедни от развиващия се свят. Електронната свързаност го позволи. Те са гневни. Те виждат какво имат онези там в света на богатите и искат техните блага. Мислят си, че са незаслужено поставени в това положение.
Новите бедни поставиха началото на тази нова спирала. Те са готови на всичко за да достигнат и да влезнат в тази бленувана телевизионна реалност. И работят за без пари, отнемат работата на средната класа и я връщат в непознати времена.
Спиралата е на ново ниво, бедност няма, тя е само в главите на всички участници. Едните губят нещо, а другите не получават достатъчно и всички са гневни. Свободата отново е в ход и действа в името на богатите.
Какво ще се получи от всичко това, вероятно още доста размирни ситуации и много размирни държави. И всичко е заради прекомерната свобода. Когато няма граници се появява неравновесно състояние, което е опасно за всички.
Лошото е, че никой в момента не може да получи това, което иска. Ресурсите са ограничени . Ако някой не измисли нещо ново или не промени света ще бъдем свидетели на още драматични истории.
Свободата води до развихряне на въображението и появата на много нови идеи, талантите получават възможност за изява. Само, че цялата тази креативност не отива в правилната посока и бива узурпирана.
Свободата и индивидуалността води до самотни времена, до тъжни и изгубени хора. Всичко си има цена и цялата тази свързаност ни прави по-разделени. Може би точно общото дело и съвместната работа ще върне и нормализира процеса.
За това Япония е пример, една възможност . Механизъм действащ за общото благо, лишения, търпение. Всеки трябва да даде своя дан. Правилата са нужни. Човек има нужда от още много неща, освен от материално благополучие. И обществото е арената, която му дава възможност да ги реализира.