Училището е, за да научи младите хора да мислят, не да ги задръства с факти. Пазарът все повече търси нещо различно от енциклопедичните им знания трупани по време на обучението. Той търси технически кадри и адаптивни мислещи хора с умения да се справят в живота.
Образователната система трябва да бъде проектно ориентирана, а не дидактична – освен това да четеш и пишеш свободно на родния си език, базовата грамотност трябва да включва поне още два компонента – свободното ползване на английски език и компютърни умения. Към тях е препоръчително да се прибавят и предприемаческите умения.
А имаме неравенство на възможностите.Младите хора усещат най-тежко кризата и не знаят какво да правят след като напуснат учебното заведение – почти всички млади хора имат достъп до технологиите – таблети, преносими компютри, смартфони, но не знаят за какво да ги използват и да достигнат това съдържание, което да им помогне да се реализират в бъдеще.
Учениците, които завършват 12 клас в професионалните гимназии, не са готови по- голяма част от компетентностите, необходими на компанията Една от причините е, че 60% от часовете са за общообразователни предмети и времето за практика е изключително малко.В училищата няма и адекватно оборудване, на което учениците могат да се упражняват. Учителите пък преподават по няколко различни предмета и не могат да поддържат квалификацията си.
В бившите техникуми влизат основно децата, които не са успели да се класират за езиковите гимназии. Учителите пък не ги мотивират да развият способностите си. И накрая излизат млади хора с ниска базова грамотност и без достатъчно умения по професията, която би трябвало да са изучавали.
А за бизнеса тези хора са важни. В много технически професии се търсят добре обучени специалисти със средно образование, които да могат да се впишат на пазара на труда веднага след завършване на 12 клас.
Те обаче трябва да са запознати с конкретната работа, да са правили няколко стажа по време на обучението си и да могат да работят с най-новата техника в областта. И да са адаптивни, да искат да надграждат наученото с практика и да имат предприемачески умения.
Моделът на професионалното образование трябва да е съвсем друг – учениците да кандидатстват директно във фирмите, с които училищата имат договори. А в компаниите да се случва две трети от обучението им.За преподавателите е ключово също учениците им да се научат да са инициативни и да се справят с промените и несигурността, да изпробват нови неща, да правят избор и да поемат отговорността и последиците от избора си.
Фирмите трябва да започват да инвестират в конкретни ученици, които са мотивирани, имат интерес от работата и желание да се учат. Трябва да им предлагат практика, да се опитват да събудят у тях предприемачески дух и търговски умения. Да организират състезания, в които екипи от ученици решават конкретни казуси, и най-добрите получават места в компанията.
Целта на образованието е на изхода учениците да умеят да анализират проблеми, да се аргументират, да работят в екип и да комуникират успешно. Да са креативни, гъвкави и да се стремят да учат през целия си живот. Това са уменията, които работодателите търсят дългосрочно, защото те дават възможност да се адаптираш към промените и да развиваш характера и личността си.
Вестник Капитал -24 март 2012 г.