Хората се делят на три групи –25 % са себични и се възползват от усилията на другите без да участват, има и нищожна група от алтруисти допринасящи сериозно и продължаващи да го правят, дори другите да се възползват, най-голямата е тази на условно съгласните, които в началото участват, но като виждат онези 25 % и те се отказват.
В края почти всички отказват да сътрудничат. Ако всичко се остави на самоконтрол, винаги ще се получи тази ситуация и системата ще блокира. Всичко ще спре , ако не са създадени подходящите условия. Хората предпочитат да нямат нищо, отколкото да оставят другите да си тръгнат с твърде много.
Системата няма да рухне ако се убеди най-голямата група да продължи да сътрудничи. Това става като се извадят наяве използвачите. Показва се приноса на всеки и се наказват онези дето не сътрудничат. Хората си сътрудничат и не получават предимства от това, отчасти защото трябва постоянно да го правят.
Когато действията на всеки се извадят в светлината на прожекторите, това променя поведението им. Когато се види приноса на всеки, използвачите ще загубят подкрепата и сътрудничеството на останалите. Чувството за справедливост ще се обърне срещу тях.
Системата се крепи на доверието в членовете на групата и в държавата. Рационално е да си използвач, но все пак сътрудничеството в малък и голям мащаб изпълва всяко здраво общество. В началото всичко започва със страх, но след осъзнаване на ползите се превръща в доброволна норма.
Как могат хората доброволно, ефикасно да сглобят действията си в единно цяло ? Човешките същества нямат пълната информация и не са рационални, действат за своя личен интерес, въпреки, че не са сигурни как да го защитават и често се примиряват с частични резултати.
Колкото по-интегрирана е една култура с пазара, толкова по-силно е нивото на социалното. Пазара не учи хората на доверие, но улеснява неговото пораждане. Социалните ползи от доверието и сътрудничеството са видни, но я има и обратната монета с възползващите се от това доверие, затова проверката си остава най-висшата форма на доверие.
Добрата координация е условие за успех – трябва да се намери пресечната точка между това всичко да си правиш сам и да делегираш всичко на другите и да контролираш. Може да се окаже, че разходите , които поемаш за контрол са твърде високи, но пък при другия вариант губиш достъп до голямо количество качествена информация и алтернативи, влизащи отвън.
Опитате ли се да организирате индивиди за обща цел, неизбежно се изправяте пред необходимостта от компромиси. Необходима е някаква компилация от стегнатата структура и съгласуваност на компаниите, стегнати групи, които да вършат ежедневната работа и достъп до работници и мислители от външния свят.
Координацията е възможна при хомогенна среда, когато започнат промените, всеки реагира по различен начин, заради собствените си особености. Затова трябва да се създадат механизми, помагащи за това, хомогенността да не се нарушава или да се появява отново.
Координацията се осъществява също чрез установените норми и установени практики. Те поддържат реда и стабилността и позволяват на групите от различни и несвързани помежду си хора да се справят със ситуациите, без да губят време в обмисляне или да стигнат до разкол.
Мъдростта на множеството – Джеймс Суровецки