Залата беше пълна. Мълвата за първото място се беше разнесла и всички искаха да бъдат там. Славата почва да си върши работата и да създава положителната обратна връзка. И както каза Невена това беше най-посетения концерт поне от 5 години насам.
Каквото и да кажем те са на върха – първото място в категория над 16 години, второ място в категорията от 12 до 15 години. Двата танца бяха най-добрите в концерта и съвсем заслужено са били оценени от журито. А клонинги определено е най-доброто нещо изкарвано от групата в цялото им творчество.
Философията е ясна – видяхме група от 120 деца със стройна организация. Всеки си знае мястото. В групата може да участва всеки и да дава своя принос в общата композиция, независимо от танцувалните си умения. Общото излъчване се поражда от участието на всички.
Системата действа и известността привлича все повече желаещи. Масовост и богат избор за ръководителите на групата. Бъдещите звезди се изграждат в момента и практиката ще ги изведе на преден план. Останалите ще са доволни, че са част от успеха на групата.
Многото танци и опити ще изваждат и други попадения подобни на клонинг. Винаги ще е така, колкото повече търсиш и опитваш различни неща имаш по-голям шанс за успех. Групата се състезава в точно определена ниша, те са може би с най-добрите танцувални умения в България в своята си категория.
Но това, което ги направи шампиони и ги различава от останалите, са уникално съчетание на танцувални умения, отлично подбрана музика, игра с публиката. Тази динамика и насеченост на ритъма, смяната на стиловете и внесения театрален елемент са причината за успехите им.
Има много стандартни групи и да разчиташ на танцувалните умения вече не е достатъчно, оценяват се и други неща, нестандартното, да влизаш в зоната на другите и правиш авторски вариации , да променяш и комбинираш.
Таланта на Невена е в точно това, в искрата, която я докосва при дирижирането на всичките тези танци. И тази нейна работоспособност, способността и да бъде действен човек и да увлича останалите след нея. Школата The Hopers e изцяло нейна заслуга и без нейната визия и отдаденост тя нямаше да съществува.
Тези състави са силно привлекателни за младите хора. Видях как дечица на по 3-4 годинки гледат с възхищение. Родителите са доволни.Децата им запълват времето си с нещо полезно за тях, изграждащо умения и качества.Те се забавляват, учат се на дисциплина, спазват изисквания, работят в екип.
Успехът обаче е заразен и системата започва да действа клониращо като създава танцьорки в излишък. И както възпитава положителни качества, опасно изпраща нещата в едно общество на танцьорки и футболисти. Идеал преместен в грешна посока.
Тук се изграждат характери и влиянието е по-голямо от това на училището, а в един момент това става непосилно и нещата стават неуправляеми. Дано не съм прав, но 100-150 човека е границата след, която една група става трудно управляема.
Познавам част от тези деца и нямам никакви притеснения за тях. Само, че свободата е опасно нещо и винаги ще се намерят хора, които ще се възползват от тази енергия за да я насочат в нежелана посока.
И освен родителите, ръководителите на тези групи трябва да са наясно с това, те носят огромната отговорност за развитието на тези деца.Трабва да сме благодарни на всички тези клубове, ако ги нямаше положението сред младите хора вече щеше да е неудържимо.
Държавата губи битката и ако не поеме нещата от тези клубове и не ги канализира и в други посоки ще загубим всички. Цялата тази енергия, желание и ентусиазъм ще бъде загубена и пропиляна в дебрите на лесния живот.
Залагаме прекалено много на хора като Невена и другите, но те едва ли могат да се справят с всичко без подкрепата на всички останали. Хубаво е че ги има и заместват държавата , която е абдикирала и все пак трябва да се замислим над това.