Ако съберете достатъчно голяма и разнообразна група от хора и ги накарате да вземат решение по въпроси от обществен интерес, отношенията на тази група с течение на времето ще станат интелектуално по-висши от тези на отделния индивид, независимо колко умен и информиран е той.
Групите работят добре при едни обстоятелства и не чак толкова добре при други. Обикновено имат нужда от правила, за да поддържат реда и сплотеността си, и когато няма такива правила, или пък те не работят, в резултат възникват неприятности.
Групите имат полза от членове, които си говорят и се учат един от друг, но твърде много комуникация може парадоксално да направи групата като цяло по-малко интелигентна.
Докато големите групи често са добри са добри при решаването на определен тип проблеми, те могат да се окажат и неуправляеми и неефикасни. И обратно малките групи имат предимството да се управляват лесно, но рискуват в тях да има твърде малко разнообразие на мисълта и твърде голям консенсус.
Историите с крайностите на колективното поведение подчертават важността на разнообразието и независимостта за добрия процес за вземане на решение. Защото добрите решения са резултат от несъгласие и оспорване, а не от консенсус и компромиси.
Една интелигентна група намира механизми, които да съберат индивидуалните и да създадат колективни преценки, представляващи не онова, което мисли всеки член на групата, а в известен смисъл какво мислят всички те заедно. И единствения начин за това е всеки да мисли и действа възможно най-независимо.
И въпреки, че всеки знае само част от информацията, като цяло групата знае всичко. Средния отговор ще бъде поне толкова добър, колкото този на най-умния член на групата. Сякаш сме били програмирани да бъдем колективно умни.
Онова, което прави една система успешна , е способността да разпознава губещите и да ги убива бързо – или по-скоро да създава голямо количество губещи, след което да ги разпознава и изтребва. Понякога най-мърлявият подход е най-мъдър.
Създаването на разнообразни решения не е достатъчно, множеството трябва да е в състояние да отличи добрите решения от лошите.Голата интелигентност не е достатъчна, новите членове вкарват различното.
Хомогенните групи се справят много добре с това, което могат да вършат, но стават все по-неспособни да изследват алтернативите. Групите имат нужда от членове с различна степен на интелигентност.
Разнообразието допринася не само като добавя различни перспективи, но и като улеснява индивидите да споделят какво мислят наистина.Колкото повече влияние упражняват членовете на групата един върху друг, и колкото повече лични контакти имат, толкова по-вероятно е решенията на групата да бъдат мъдри.
Не винаги можем да знаем къде е правилната и вярна информация, затова е необходимо да хвърляме възможно най-голяма мрежа, вместо да си губим времето да определяме кой да е в групата и кой не.
Колкото повече информация има една група, толкова по-добра ще бъде нейната колективна преценка.Стига групата да е достатъчно голяма грешките се неутрализират и остава чистото знание на групата.
Ако положите усилие да запазите разнообразието на групата и не позволите твърде голямо влияние вътре в нея, индивидуалните грешки няма да имат значение и колективната преценка ще бъде мъдра.
Мъдростта на множеството – Джеймс Суровецки.