Идеята беше на Стоян Гогов от 12 б клас- да се напише нещо за картинката, каквото ви дойде на ум. Ето какво се получи. Според мен това е страхотна идея.
Вижте и другите три картинки в другите публикации. Ако пожелаете може да ги коментирате.https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/
Luchetyy Yee Нещата изживени в детството градят характера ни в бъдещето 
Olia Stoianova Да виждаш света през детските очи- не винаги е коефициент за щастие….
Dimitar Angov Въпросът е защо не се вижда едното око и кой го е закрил – детето за да не вижда това, което не му харесва или родителите за да не вижда, това, което те смятат, че не трябва да вижда. Всичко се свежда до това от коя страна на стъклото гледаме. Няма истина, която да се харесва на всички.
Dimitar Angov Или бих могло да се каже, че тази стъклена бариера между децата и възрастните е непробиваема и ако се опитаме винаги ще има счупване. Бариерите винаги са трудни за преминаване и понякога си затваряме очите, но тайничко отваряме поне едното с надеждата, че всичко ще се получи както трябва. Или поне да се разминем само с пропукване.
Anelia Angelova Лутайки се в спомени за детството и ходейки по празен тротоар,пред мен от нищото излезе, едно хлапе – приятел сякаш стар. Видях в очите му сълзите и тъгата, и трепна в мене споменът заспал… Че без значение възрастта си, всеки има свой един кошмар.И някои порастват преждевременно, не винаги остават си деца. Но накрая има нещо важно – какво те носят в своите сърца!
Мария Хуанитааа другия въпрос е .. Защо погледа е сякаш тъжен? .. дали в момента той не гледа някое дете щастливо, прегърнало мама, татко, брат, сестра .. дали не мечтае и то за живота оттатък напуканото стъкло?