Те го направиха, те се завърнаха ! С гръм и трясък, в море от овации. Никой не вярваше, че това ще стане, но се случи, и то по перфектния начин.
След всичко, което направиха онези първите, неповторими Тийнкомеди. След фурора и известността, които получиха. След всичко това да се опиташ да градиш отново, от нулата си е трудно, почти невъзможно начинание.
Спомням си началото – техния ръководител Гинка Дзимбова и единствения останал в групата с повече опит Кирил Николов седят пред компютъра и гледат нещо. На въпроса ми отговарят тайнствено и с усмивка, че трябва да имам още малко търпение за да разбера каква ще бъде постановката.
Нямам си представа как са решили да осмиват турските сериали. Сигурно на някой му е хрумнало, може би госпожата е предложила и на другите им е харесало. Стилът на работа от предната група беше запазен и идеите идваха от всички. А добрите попадения се включваха веднага и постепенно се подобряваха.
Групата започна да се събира след едно съобщение в интернет страницата, че се набират членове, всичко се получи много бързо, за един ден, после някои се отказаха по различни причини и съставът се избистри . Последна се включи една от бабите, която се появи през 2012, но се вписа отлично в сценария.
Получи се интересна комбинация от характери. Всеки със своите си причини за да е в групата. Част от тях бяха участвали в мимолетните поддържащи роли в предишния състав, имаше нови лица от 8 клас, допълнени от групата на танцуващите момичета и групата на търсещите емоции и известност.
В началото имаше съпътстващи дейности, опознаване, правене на сценарий, украси за коледа . Смехът и правенето на снимки беше основен елемент във всяка репетиция. Забавата се превърна в най-добрия начин за сплотяване на колектива.
Госпожа Дзимбова бързо разбра какво я чака. Ако си признаем честно тук успехът се дължи на много работа и труд. Не подценявам таланта и емоциите на доста хора в групата, но разликата в началото беше видима. Онези първите имаха опита, играта им идваше сякаш отвътре.
Тук нещата при повечето ни артисти започваха от нулата и тепърва се изграждаха театрални умения. Проблемът идваше и от по-големия състав на групата. Всеки трябваше да получи роля и да почувства, че е част от цялото и дава своя принос за идеята.
Всичко се избистряше в движение, постепенно сцените се увеличаваха и броят на листовете в сценария нарастваше. Той непрекъснато се преработваше. Правенето на добър сценарий отнема месеци и от него зависи успешния завършек на всичко.
Присъствах на една репетиция 25 дни преди излизането на голямата сцена и след това си мислех, че знам какво ме очаква.Изненадата беше и за мен, защото сценария беше преработен почти на 50 %. Всички забелязваха, че има моменти, където нещата не се получават, въпреки повторенията и усилията. Тези дни бяха направили така, че този елемент беше изчезнал.
Тези 25 дена си бяха надпревара с времето. То притискаше групата, в началото им беше откраднат цял месец. Крайната дата и час се променяха няколко пъти. Други дейности като ЗПГ търси таланти спъваха репетициите. Почивните дни дойдоха малко в повече.
Госпожата беше изнервена и на няколко пъти си изпускаше нервите, напрежението и беше дошло в повече. Тя направо се разпъваше във всякакви организации – Ден на талантите, юбилей на училището, изпити, класни, правене на табла, подготовката за часовете си, писане на разкази в един проект, търсене на декори, направата им.
И най-вече тези неполучаващи се сцени, забравящите се реплики, губещата се последователност в сцените, постоянното объркване кой след кой е. Разпокъсаното участие на актьорите, отсъствията им, закъсняването за следващата сценка.
Самият ден на постановката също не мина без инциденти. Шефа беше забравил да се обади за да запази залата и се оказа, че някой ни беше изпреварил. Артистите готови и облечени нямаше къде да направят последната си репетиция. Досега не бяха играли и репетирали на голямата сцена. Успяха да го направят само веднъж.
Така бяха изядени няколко часа, след това работа с декорите и още час. Времето за втора репетиция беше изчезнало. И тогава се получи чудото – не съм бил на тази репетиция, тръгнах си и съжалявам за това. Всичко се е получило страхотно и е било голямо шоу.
Тук някъде нещата са се наредили и след като репетицията е свършила, както ми сподели госпожа Дзимбова, товар е паднал от плещите и . Всичко се движеше на ръба на провала, но те бяха изпреварили времето с няколко часа. В този момент нещата се бяха получили както трябва .
В последния час преди постановката всеки бореше появилото се напрежение със своите си методи – едни седяха и чакаха съсредоточени, други изкарваха страха си с песни и танци. Повечето успяха да се появят на сцената в най-доброто състояние.
Останалото го знаете – постановката беше фурор. Всички бяха блестящи. Като по-чудо всичките неуредици изчезнаха и останаха няколко забравени реплики. Актьорите получиха овациите на публиката, както и невярващите погледи на малцина, питащи се как е възможно всичко това да е дело на училищна театрална група.
Първата изява беше феноменална, сценария беше отличен, страхотна комбинация на премерен хумор и умерени заемки от известни вече неща. Всичко беше сглобено в логическа последователност с елементи на изненада и добър завършек.
Цитатите от Шекспир и други известни писатели, включени чудесно в постановката са плод на много търсене и размисъл. Сценария довеждаше до абсурдност липсата на въображение на турските сериали, с еднаквите си персонажи и сюжети.
В онзи ден ние видяхме страхотното израстване на всички. Видяхме пълното разгръщане на талантите на Кирчо и Зори, каквото и да кажем за тях ще е малко . Видяхме една невероятна Валентина, играла така все едно винаги е била на театралната сцена. Видяхме страхотните баби Бояна, Деси и Анжела, изпъкващи въпреки поддържащите роли.
Видяхме един Андон, човекът израснал най-много, преодолявайки страховете в себе си . Видяхме важното присъствие на сцената на главите на семейството Самуел и Николай . Видяхме и всички останали направили страхотни включвания. Всеки даде своя принос и без тяхното участие постановката нямаше да е същата.
Кога се получи тази сплав и чудесен колектив не е ясно, но всички видяхме това . Те вече са едно цяло и се чувстват част от една кауза. Те показаха на невярващите, че 8 месеца труд и себеотдаване дават отлични резултати. Те разбраха, че таланта не е достатъчен и се иска огромна порция труд.
Всички видяхме каква е ролята на един ръководител. Тя успя от толкова различни деца да извади най-доброто във всеки и ги накара да повярват в себе си. Тя се раздаде и всички участници в групата го почувстваха .
Човек, който никак не обича изявите пред публика, но преодолява страховете си и го прави в името на децата. Тийнкомеди притежава един отдаващ себе си на каузата ръководител с голям талант .
ТЕ се завърнаха и отново са на върха, вдигнаха летвата до небесата, поставиха много нови очаквания. Какво ще е продължението, дали ще има такова, историята ще покаже. В едно съм сигурен -ние техните фенове винаги ще бъдем с тях.