Голяма част от нас са преуспели повече от всякога. Притежаваме повече. Способни сме да постигнем страхотни сделки. Но най-големите тревоги на този век на благоденствие засягат страни от живота ни, които не могат да се купят. Мнозина от нас се безпокоят от разпадането на семейството, от собствената ни непълноценност като съпрузи или родители, от трудността да се поддържат истински приятелства, от крехкостта на общностите ни и от предизвикателството да запазим непокътната нашата собствена цялост.
Платената работа изисква повече от времето ни, често повече емоционална енергия и психологическа претовареност. Както бе отбелязано, типичния американец работи с 350 часа на година повече от типичния европеец. Този трескав темп дори не включва времето, ангажирано от все по-честите набези в личния ни живот – телефони, факсове, пейджъри, електронна поща, Интернет, командировки. Нито пък ни обяснява безпокойството, радостите и тревогите, които насищат платената работа и заливат остатъка на будния ни живот, а понякога и съня ни.
За мнозина от нас не се изчерпва толкова времето, колкото горивото. Да бъдеш непрекъснато в действие – да твориш, да преподаваш, да убеждаваш и да продаваш – е емоционално изтощаващо. Прегаряне може да настъпи и в рамките на 40 часовата седмица. Дори и да има физическо време за приятели, семейство, общности личен размисъл, не е останало психическо пространство. От друга страна, работата така ни зарежда, че не искаме да щадим горивото си за нищо друго. Остатъкът от живота ни се смалява, прехвърля се на други и се разпределя.
Това ли сме избрали ? Това ли е бъдещето на успеха ?
Защо студентите в колежите днес, придават по-голяма стойност на финансовото благополучие, отколкото студентите преди три десетилетия? Не са по-алчни. Какво се е променило? Защо днешните възрастни от години придават по-голямо значение на привикването на децата към по-тежка работа ? Защо хората имат по-малко деца ? Не защото обичат децата по-малко, отколкото са ги обичали. Защо изборът ви на общност е много по-важен сега, отколкото е бил преди години ? Не защото гражданите са станали по-склонни да живеят в приятни квартали с добри училища.
Хората са сложни същества, повлияни от множество различни фактори. Промените в технологията и икономиката променят организацията и възнаграждението на работата, което на свой ред влияе върху начина ви на живот.
Приходите ви са по-малко предвидими, отколкото са били преди. Днес не можете да сте приблизително така уверен в бъдещата си заплата, както можехте при старата система на едромащабно производство. Дори ако работите усърдно и сте добър в това, което вършите, търсенето на услугите ви може неочаквано да спадне, защото потребителите намират по-добри сделки навсякъде.
Това ви изправя пред дилема, защото много от разходите ви за прехрана са постоянни. Какво правите тогава ? Как поведението ви се променя в сравнение с времето, когато сте имали по-постоянни приходи ? Сега трябва да използвате всяка възможност. Работите по-усилено, когато има работа, срещу риска доходът ви да спадне в бъдеще.
Ако уменията ви днес са много търсени, вероятно ще ви плащат повече, отколкото на хората в горния край на стълбицата при старата система. Заплащането зависеше в голяма степен от ранга и старшинството. Сега ви плащат за идеите ви и за способността ви да продавате. Ако сте истински превъзходен самотен мислител или особен психоанализатор, можете да спечелите огромни суми. Вероятно ще имате щедри привилегии в работата си и страхотна среда за работа. А работата ви вероятно ще бъде интересна, дори забавна.
Самотния мислител черпи своето вдъхновение от някое средство, а особения психоанализатор прилага своето умение върху хората, техните стремежи и страхове.Единия е съпричастен там, където другия е аналитичен.Мислителя разбира нещото, възможностите за обновление в дадено средство, а психоанализатора разбира тях – какво биха искали или от какво биха имали нужда.
От друга страна ако сте били на монотонна или рутинна работа, която могат да вършат също толкова добре много други хора и тук, и по целия свят, или може да се извърши от компютър или софтуер през интернет, вероятно ще ви плащат по-малко, отколкото са ви плащали, може дори да загубите привилегиите си, дори изобщо работата си. Ако нямате образование или умения да станете мислител или психоанализатор, има твърде голям шанс вашата нова работа да се състои в осигуряване на персонални услуги за относително ниска заплата. Част от тази работа е удовлетворяваща, по-голямата част е трудна и разстройваща.
Ако сте в последната категория трябва да работите повече за да подпомагате дохода на семейството си. Ако сте на печелившата страна, също трябва да работите по-дълго и повече, но по-друга причина. Жертвите, които бихте направили ако не работите толкова много – доходът и допълнителните печалби, много по-големи отколкото са били по-старата система. Ако решите да останете на по-скромен доход и да вървите по-бавната писта, ще трябва да пожертвате повече, ако направихте същия избор преди години.
Дори ако сте добре финансово ще трябва да продължите да бързате. Пазарът се променя бързо, на потребителите се предлагат много нови алтернативи, към които те могат да преминат лесно, а конкуренцията е силна. Няма отпускане, никакъв автопилот, никаква почивка на лаврите. Днешната велика идея може да не преживее повече от няколко дни или седмици, защото съперниците ще се опитат да я копират, или ще се опитат да излязат с нещо по-добро.
Или сте на бързата писта, или не сте.Или ще останете с тесен контакт с клиентите и потребителите, ще развивате връзките си, ще се запознавате с новостите, или ще печелите по-малко пари. Да новата организация ви дава по-голяма гъвкавост как да вършите своята работа, но ако не го правите ще платите висока цена, всичко се променя прекалено бързо.
Търговската лоялност е изчезнала, всеки потребител или инвеститор може да премине към нещо по-добро с все по-голяма лекота и скорост, с други думи всеки по веригата за доставка трябва да може също да се променя, да бъде по-добър, по-бърз и да се предлага по-евтино. Под обединения натиск предприятията се превръщат в сбор от хора, свързани един с друг с малко повече от временен интерес. Тази серия от неустойчиви икономически взаимоотношения прави неясно кой към кого какви задължения има и кой за кого ще бъде там утре. Никой не очаква никаква лоялност и никой не е лоялен.
Самия смисъл на една институция става неясен, всичко е изтънено до мрежи от предприемачески групи, временни проекти, електронни общности и коалиции, свързани с разнообразни марки и портали. Сега вече бюрократичния апарат не е нужен за координиране на голям брой хора. До няколко години определението за компания ще зависи от това кой до какви данни има достъп и каква част от определен поток от приходи за какъв период от време получава.
Вече не сте в голяма организация, която постепенно да ви повишава, защото изпълнявате работата си компетентно и добре. Все повече трябва да разчитате сам на себе си, което означава, че трябва да представяте сам себе си. Не е достатъчно да сте умен и креативен или да имате суперидея. Много хора са умни и креативни, със суперидеи и се конкурират с вас. Може да потрябва да използвате всичките си връзки, включително приятелства, за да разширите и да останете в крак с търсенето на вашите услуги. Ще трябва по-скоро да създадете име, отколкото да инвестирате много време и усилия в определена организация. Необходимо ви е сам да се вкарате в играта, като оркестрирате състезания с наддаване за вашите услуги.
В новата икономика има много малко самотни играчи, които взимат всичко. Близо до тях има други справящи се забележително добре, притежаващи нужната комбинация от таланти и връзки и са продали себе си. Но те не печелят всичко – разделят част от печалбите с талантливите хора около тях, от които зависят, и те на свой ред също споделят част от печалбите си с други, от които те зависят, разширявайки надолу огромната мрежа от връзки.
Начинът, по-който е организирана и възнаградена платената работа в новата икономика кара хората да работят по-дълго, по-усилено. Връзките стават временни, хората прекарват по-малко време заедно, финансовата подкрепа между съпрузите се разрушава.В резултат остава по-малко време за семейството, което намалява по-размер и прехвърля на други задълженията си. Личното внимание – някога сфера на съпрузи, родители и деца , бързо навлиза в пазарната икономика, където хората получават вниманието, което могат да си позволят да купят. А хората, които не могат да си позволят да купят, го продават.
Механизмът на отбор става все по-ефективен. Ако работите усилено, продавате себе си ефективно и се справяте добре, ще сте в състояние да обедините вашите печалби с други, които се справят добре. Това означава, че ще можете да живеете в очарователен, безопасен квартал, да изпратите децата си в отличен център за гледане на деца, в прекрасно училище и престижен университет, да принадлежите към комфортен здравен клуб, да имате всестранна застраховка на разумна цена. Но механизма на отбор ще ви третира далеч по-зле, ако донасяте по-малко на масата.
Вече не сме задружни, не познаваме хората до нас. Играем сами, работим повече и се продаваме с повече хъс, но ни остава по-малко време за общуване със съседите. Обединяваме се, но не като участници, а като потребители. Обединяваме финансовите си ресурси , за да получим най-добрата сделка.Накратко работите по-усилено, имате повече несигурност, по-широко неравенство, по-голямо разделение и по-силна конкуренция. Вие също работите повече, защото залозите са станали по-високи, а останалата част е станала по-стеснена.
Двете крайности и възможни решения са – в едната ставате неолудити, изгаряме компютрите и софтуера, издигаме огромни митнически прегради за да държим настрана евтините чужди стоки и правим верижни огради за да държим настрана евтините чужди работници, блокираме потоците на глобалния капитал, лишаваме от власт акционерите и съхраняваме всички работни места. Обществото става спокойно и неравенствата намаляват, гражданите се отдават на спокойно съзерцание. Но такова общество е бедно от богатството, което може да създаде.
Другата крайност е максималния растеж, най-широкия избор, най-бързото преминаване към нещо друго. Следвайки този път до логичния му край , всички ние бихме заработили в гигантска глобална мрежа. Доходите ни биха зависели непрекъснато от оферти на търговете за услугите ни. Ще бъде премахната цялата правителствена подкрепа – регулаторни механизми, застраховки, помощи, тъй като механизма на отбора ще заработи безцеремонно по целия свят.
Спектърът от прекомерно богати до крайно бедни ще отразява точно целия спектър на богатство и бедност по света. Вашата собствена позиция в този спектър щеше да бъде и зависи от това колко добре работите и продавате себе си. Бихте преливали от материални блага, но никой не би се чувствал икономически сигурен. А обществото щеше да бъде силно разслоено и разпокъсано.
Зараждащата се глобална икономика изглежда извън всякакъв контрол. Всяко едно изобретение възпламенява друго, без да е взето някакво ясно решение за последиците. А въпросът кой е виновен е неправилен – всички ние сме потребители и инвеститори. Повечето от нас искат страхотните сделки на новата икономика.Технологиите и глобалната мрежа ни дават възможност да получим исканото на най-ниска цена и с най-висока стойност. И този стремеж задейства целия процес на ускоряване и падане на бариери и ограничения. И тук печелят силните и богатите.
Механизма на отбора предоставя сега на богатите начини за излизане от механизма на взаимното преразпределение и подпомагане. Всичко е продукт на многобройните решения на отделни хора, опитващи се да направят най-доброто за себе си. Всички спорове са за това как да се постигне колкото е възможно повече облаги от новия ред, като непременно се премахнат ексцесиите му и се смекчат неправдите му, тоест как да се постигне социален баланс.
Бъдещето на успеха – Робърт Рейч