Героите правят пътувания, изправят се срещу дракони и откриват съкровището на цялостната си личност. Докато странстват, може да се чувстват много самотни, но в края на пътуването наградата им е чувството за общност: със себе си, с другите хора и със Земята.
Странстването на героя е заради това, да каже „да“ на себе си и, докато го прави, да става все по-жизнен и по-ефективен в света. Самото приключение е изпълнено с опасности и капани, но предлага голяма отплата: способността да постигаш успех в света, познание за загадките на човешката душа, възможността да откриеш и изразиш своите уникални дарования в света и да живееш в обич и разбирателство с други хора.
За да има един архетип силно влияние върху живота ни, трябва да е налице някакво външно повторение или подкрепа на модела: събитие в живота на даден човек или приказки, разказвани в културата, които задействат модела. Така че и личните ни истории, и културата определят кои архетипове ще господстват в живота ни.
Всеки от архетиповете носи със себе си мироглед и заедно с него различни житейски цели и теории за смисъла на живота.Всеки архетип проектира върху света своята собствена задача.Всеки архетип ни води през двойствеността към парадокса и във всеки има непрекъснато движение от първобитен към по-изтънчен и сложен израз на основната му енергия.
Смисълът е обаче, че архетиповете са взаимосвързани и често човек не може да реши психичната или познавателната дилема, криеща се в един архетип, без да премине през друг архетип.
Всяка значителна промяна или криза ни кара да преоценяваме проблемите, свързани със самоличността ни. Всеки нов ангажимент изисква нови жертви. При всяка следваща среща с един и същ архетип нашето разбиране за него се задълбочава.
Всички проблеми с архетиповете ще стоят активни в нашия живот докато не ги уравновесим. Като способността да уравновесяваме доверието с предпазливост, отговорността и ангажиментите към себе си и към другите. Когато основния проблем бъде разрешен хората започват да напредват бързо и да научават уроците на другите Архетипове и техните дарове.
Основния проблем в детството е СИГУРНОСТТА , а задачата ни е да израснем от зависимост до взаимозависимост. Успешното решение е когато можем точно да оценим ситуациите и да знаем кога можем да се доверим и кога не е безопасно да го правим. Когато надделява Невинния, тогава оптимизма е прекален и можем да бъдем прекалено доверчиви към други и невнимателни. Когато водещ е Сиракът, ние сме склонни да осъзнаваме по-ясно опасностите и заплахите, да бъдем по-песимистично настроени, по-малко способни да се доверим. Интеграцията се получава когато, въпреки, че виждаме болката и страданието ние все пак запазваме вярата и надеждата.
В следващия период на преден план излиза намирането на вашата ИДЕНТИЧНОСТ . Тук Търсачът и Любовникът се появяват на хоризонта. Единият е загрижен за самостоятелността и независимостта, а другият обича притегателната сила на компаниите и интимните връзки. Разрешаването на тази двойственост ни позволява да се обичаме и обвързваме, като същевременно поддържаме своето усещане за граници. Ако търсачът е водещ ние откриваме своята идентичност чрез разграничаване от другите. Ако водещ е любовникът, откриваме кои сме, според това кого обичаме. Тук откриваме, че човекът е търсещ, но търсещ в контекста на любовта. Ние откриваме обетованата земя само когато сме в състояние да бъдем верни на себе си, така и да се обвързваме с нещата и хората, които обичаме.
В периода на ранната зрелост ние търсим нашата ОТГОВОРНОСТ в способността да поемем предизвикателствата на живота. Воинът и Грижовникът са двата модела, които ни помагат да го направим. Войнът го прави чрез отстояване на правата и борба, а грижовникът през полагане на грижи и самопожертвователност. Ако водещ е нашия Воин то вие предпочитате да действате в света чрез състезаване, отстояване на права и постижения. Ако води грижовника предпочитания ви начин на действие ще бъде да давате, да се грижите, да вдъхвате увереност на другите.Или печелите за сметка на другите, или помагате на другите за ваша сметка и това изисква внимателен баланс.
Прехода на средната възраст ни сблъсква с Разрушителя и Твореца. Те ни помагат да открием нашата АВТЕНТИЧНОСТ. Заедно те ни карат да изоставим нашата идентичност, която сме градили досега и да я изградим наново. Създаваме цялостна идентичност на едно по-дълбоко ниво. Докато търсачът и любовникът ни казват с кого и какво да се обвържем, то Разрушителя и Твореца и ни дават практическо приложение на тези ангажименти в реалния всекидневен живот. Ако Разрушителя силно доминира ще откриете, че относително лесно изоставяте това, което вече не служи за развитието ви.Ако вашия творец е водещ сте добри в изобретяването на нови идентичности. И тук е нужен баланс за изоставяне и добавяне на само това, което подхожда, пасва на този, който сте сега.
Зрелостта ни помага да изразим своята СИЛА и да я декларираме пред света. Владетелят го прави като дава насоки, поддържа реда и поема отговорност, взимайки предвид най-доброто използване на всички ресурси. Магьосника съчетава виждане на перспективите, творчески способности и воля да преобрази света. Добродетелта, на която те ни учат, е преобразяване, способността на подпомогнеш излекуването или еволюцията на света. Ако Владетеля е в силна позиция , тогава можете да постигнете ред за сметка на новаторството. Ако е обратното Магьосника се стреми към новото за сметка на хармонията и равновесието.
И накрая в старостта Мъдрецът и Шута ни помагат да се откажем от потребността да контролираме или променяме света около нас и така извоюваме СВОБОДАТА си. Ако водещ е Мъдрецът е възможно да стенем прекалено съзерцателно и сериозни. Ако Шутът надделява може да действаме глупаво и да пренебрегваме големите въпроси. Въпросът е да намерим баланса между общия поглед, смисълът на живота и запазването на момента и пълноценното му използване. Да не се откъсваме от всекидневния аспект на живота, но и да не забравяме в ретроспекция смисълът на нашия живот.
Първите завои по спиралата отнемат бреме и енергия. Изживяват се като тежък труд. Движението обаче прилича малко на каране на колело, хванеш ли му цаката, започва да изглежда съвсем естествено. Научим ли уроците, които са подаръците на всеки архетип, те стават естествена част от това, което сме.
Каръл Пирсън – Да пробудиш героите в теб.