Някои обстановки смазват новите хрумвания, други като че ли са люпилни на идеи. Променящата се идея се ражда в ума, но също така са необходими пространствата и инструментите за да се сглоби цялостната картина. Добрите идеи искат да се свързват, сливат и прегрупират. Те искат да се преоткриват чрез прекосяване на граници. Искат да се допълват и състезават.
Съседното възможно.
Иновативната обстановка е по-добра в насърчаването на обитателите и да изследват съседното възможно, защото излага широки и разнообразни мостри от резервни части – механични и концептуални – и окуражава нови начини на прегрупиране на тези части.
Трудни проблеми не винаги дефинират съседното възможно по такъв ясен и осезаем начин. Част от предлагането на добра идея е да откриеш с какви резервни части разполагаш и да гледаш да ги сглобиш по малко по-оригинален начин.
Номерът е да сложиш повече резервни части на масата и да откриеш начини да изследваш границите, които те заобикалят. Съседното възможно е толкова за граници, колкото и за отвореност.
Истината е, че технологичния напредък рядко е вън от съседното възможно. Историята на прогреса почти винаги е отваряне на врата, водеща до отварянето на следващата, а не внезапен скок.
Течните мрежи.
Добрата идея е мрежа. Идеята не е нещо единично, а по-скоро рояк. Новата идея е комбинация от клетки изследващи съседното възможно във връзките, които могат да направят в мозъка ти.
Потокът няма фиксиран интензитет като лазер, то е чувство, че се носиш по течението, посоката е ясна, но въртопи и завихряния продължават да те подхвърлят и обръщат по непредвидени начини в течащата вода.
И в тази увеличена флуидност – всички тези нови идеи, блъскащи се едни в други, стаи смаляващи се или разширяващи се взависимост от нуждите. Изследването на съседното възможно може да е просто като отваряне на врата, но може да е необходимо и преместване на стена.
Отворените пространства се превръщат в колективни потоци на активизирани умове, формиращи течни мрежи в тези станции за смесване на идеи. Колкото повече информация има работещият мозък, толкова повече ще я обработва и ще създава нови връзки. Колкото повече иноватори има в един град, колкото повече те се срещат, обменят идеи и работят заедно, толкова повече творчески продукти ще се появяват
Бавното прозрение.
Повечето идеи превърнали се във важни иновации се разгръщат в значително по-дълги периоди от време. Те започват с неясно, трудно за описване чувство, че има интересно, все още непредлагано решение, и витаят в сенките на ума, понякога с десетилетия, създаващи нови връзки и набиращи сила
И един ден те се трансформират в нещо ново, далеч по-голямо, понякога разтърсени от някоя нова ценна информация или от друга идея, спотаена в някой друг ум, или от вътрешна асоциация, която най-после завършва мисълта.
Поддържането на прозрението не е въпрос на пот, а на култивиране. Давай на подозрението си достатъчно храна, за да продължава да расте, и го засади в плодородна почва, където корените му да направят нови връзки. И после му дай време да разцъфне.
Серендипност
Не стигаш до Серендип като предварително начертаеш курса. Трябва да поемеш с вяра към някое друго място и серендипно да се загубиш. Така откриваме неща, които не сме тръгнали да търсим.
За да прерасне в нещо по-голямо идеята трябва да се свърже с други идеи. На идеята и трябва среда за да се формират изненадващи нови връзки. То реализира идея или отваря незабелязана досега врата към съседното възможно.
Личната серендипност се появява под душа, по време на разходка и се култивира с четене и с технологиите. Никой друг период не е предлагал толкова невероятни и неочаквани връзки и шансове в толкова интуитивна форма.
Иновацията просперира когато идеите се свързват серендипно, когато празнините в едната идея се допълват от другата интуитивно.
Грешките.
Напълно вероятно е грешките на големия ум да надвишават по брой тези на не чак толкова енергичните умове. Богатото въображение и изобилието на предположения за истината са първите реквизити на откритието, но грешните предположения са в пъти повече от тези, които се оказват правилни.
Най-слабите аналогии, най причудливите мисли, най-абсурдните теории могат да минат през гъмжащия от идеи мозък и едва една стотна от тях да оставят следа. Грешката създава пътека, която те извежда от удобните предположения и допускания.
Важно е да се остави място за генеративни грешки. Иновативните системи процъфтяват върху полезните грешки.
Екзаптация.
Понякога гения се крие не в измислянето на нещо ново, а в заемането на узряла технология от съвсем различно поле на дейност и привеждането и в действие за решаване на различен проблем.
Ако мутациите, грешките и серендипността отключват нови врати към съседното възможно, то екзаптацията ни помага да изследваме новите възможности зад тези врати.
Екзаптацията просперира в големите градове и в споделените среди на физическите общности. Щом ключови идеи от идея-пространство се свържат започват да правят нови връзки. Слабите връзки с разнообразни научни полета правят възможно всичко това в среда на засилено общуване.
Платформа
Строителите на платформи не отварят просто вратите към съседното възможно, те строят нови етажи. Повечето иновации имат физически пространства свързани с тях.
Те имат необичайни свойства – карат хората да мислят различно, защото създават обстановка в която идеите могат продуктивно да се сблъскват и рекомбинират.
Културите също наблягат на насложени една върху друга информационни платформи. Те черпят своите ресурси от изобретателно използване на съществуващите ресурси. Цялата система се гради на сложни, зависещи едни от други вериги.
Ползата тук се крие в знание, което вече не ти трябва да имаш. Информацията не просто тече в тази система, тя бива рециклирана и използвана по нов начин.
Всички схеми на иновация се проявяват най-добре в отворена обстановка, където идеите протичат по нерегулиран начин, тук схемите лесно се задържат и умножават.Схемите са прости и когато се навържат цялото превъзхожда частите.
Така, че излез на разходка раждай идеи, записвай ги, но не ги подреждай, вярвай на интуицията, прави грешки, имай разнообразни хобита, посещавай кафенетата и другите течни мрежи, следвай връзките, остави другите да надграждат идеите ти, заемай, рециклирай, преоткривай.
Стивън Джонсън – Как се раждат добрите идеи.