Училищата в Европа се посещават от все по-малко деца. Стария континент остарява и това е факт от много време. Затова намаляващия брой деца не е проблем само за България.Кризата е надвиснала над всяко училище. И всички търсят своят начин за да оцелеят в тази сложна ситуация и намаляващото финансиране.
Ако посетите Норвегия ще видите как училище за 500 в момента е с едва 350 ученици. В Полша партньорското училище се опитва да привлича ученици чрез раздаването на 2000 агитационни диска. Ние в България предлагаме безплатно обучение за шофьорска книжка и превоз на учениците от съседните села.
Ако попитате норвежките колеги, държава в която всички са презадоволени, какви са им проблемите те ще ви отговорят, че се опитват да накарат учениците си да започнат да произвеждат отново. Те искат да се преборят с изградената психика, че парите са достатъчни за да се купи всичко, а производството не е важно. За целта забавлението се превръща в част от образователния процес.
Ако посетите Италия ще видите реални фирми, в които учениците сами произвеждат всичко, огромни ферми са в техните ръце и отговорностите са делегирани .
Холандските колеги ще ви кажат, че за всеки си има път в живота и резултатите от обучението определят в какво училище учениците ще продължат образованието си. Веригата не е затворена, можеш да прескачаш през различните звена, можеш да се променяш, но и установените правила работят.
Така има училища, които ще те вкарат в университет, има такива, където теорията и практиката е в съотношение 60 на 40 % . А на тези, които не им се учи системата предоставя варианта на училище с 80 % практическа насоченост.
Пак там са решили да изпращат децата си в чужбина само през ваканциите и не искат да нарушават учебния процес. Сигурно в главата им се върти идеята, че си имат най-добрата образователна система и от тях може само да се учат.
Германците работят в тяхна връзка с бизнес асоциации, които подпомагат образователния процес. А Поляците разчитат на общините си и на късмета да живеят в богат район, копирайки от Америка.
И въпреки, че разликите в заплащането са огромни / начинаещ учител в България почва от 450 лв, в Полша се започва от 450 евро, а учител в Норвегия взима 3200 евро./ всички работят по проекти. На запад има специални директори, отговарящи за контактите по европроектите.
Целите са им различни и ако за бедните роднини от източна Eвропа това е начин за да се докоснат до богатия опит на запада и да попътуват на разноските на ЕС, то за колегите от богатата зона това е начин да се позабавляват и да осигурят приятни изживявания за учениците си.
Всъщност училищата не са чак толкова различни. Във всяко има няколко човека, които се раздават и поемат на гърба си развитието на училището. Същите амбициозни люде вършат и работата по проектите, подпомагани от търпеливи технократи. Коства им много усилия и време, но всеки сам решава за себе си дали си струва и каква е ползата от тази дейност.
Навсякъде има по няколко десетки изявени ученици, които са лицето на училището. И тук и там ги има добрите и лошите ученици, и тук и там учениците командват парада , а те в началото на 21 век са толкова различни. И по всичко изглежда, че системата на образованието трябва да се съобразява с тях.