Поставихме рекорд по продължителност на учителски съвет – започнал във вторник в 17 часа , спрян след 3 часа и половина стоене на студено / точно тогава ли трябваше климатика да се бъзика с нас / и продължил на другия ден още час и половина.
Ние се славим в ЗПГ с честите съвети, но тези 5 часа са си направо за рекордите на гинес. Имаше причина за това наистина, има такива разделни моменти когато се взимат важни решения и търпението се изчерпва.
Това беше съветът, в който преместихме 8 човека в самостоятелна форма и изгонихме един. В тези времена на борба за всеки ученик това си е чист героизъм. Имаше повод, защото учениците бяха преминали всякакви граници. По скоро случката беше капката, която преля водата в кофата.
Отдавна сме наясно, че днешните ученици са в облагодетелствани от малкия им брой и диктуват правилата. Само, че всичко се трупа и в един момент те решават , че могат да правят каквото си поискат и започват да не зачитат всякакви норми на поведение.
Пробват най-различни изцепки и обикновено им се разминава с леки наказания. Обещават разни неща по съветите с мисълта, че и този път ще им бъде простено. Дори там се държат арогантно изхождайки от позицията на недосегаеми.
Ние си затваряме очите, като си мислим, че си пазим работните места. Обикновено след тези няколко човека, които търпим прекалено дълго време се появяват още няколко, които им подражават. И накрая финансовата сметка излиза грешна.
Такава беше и идеята като върнахме част от тези момчета в редовна форма. Моментално всичко се отрази на целия клас. И 4 върнати в редовна сега станаха 5 в самостоятелна. Така с тези компромиси все повече ученици минават в тъмната зона.
Борбата с отсъствията също е загубена, ако не се променят правилата централно. Докато работата на учителите зависи от учениците, тези компромиси ще продължават. Винаги ще има училище, което ще приеме изгонените и ще ги изтърпи за няколко месеца.
До следващия такъв момент на възмездие, този момент винаги ще настъпва, защото може и да потърпим малко в повече, но все още има някакви граници в нас, които никой не иска да преминава.